Посетете Гренландия в някой летен ден и може да имате късмет да видите как пред вашите очи изчезват огромни езера само за минути.
Учените видяха това да се случва за пръв път през 2006 г., когато едно езеро от разтопен лед от 5.6 квадратни километра се оттече и изчезна в нищото за по-малко от 2 часа.
Изследователите вече виждат такива събития при рутинната си работа в Гренландия. Всяка година хиляди временни езера се издигат на повърхността на Гренландия, когато ледът се топи, стоят по няколко седмици или месеци, а след това изведнъж се отцеждат през пукнатини в ледената плоскост надолу.
При неотдавнашна експедиция обаче, изследователите видяха тревожен нов модел зад мистериозните изчезващи езера на Гренландия: дори навътре в континента езерата започват да се оттичат все по-често.
Според нова публикация, в сп. Nature Communications, това се дължи на факта, че летните езера на Гренландия се оттичат в „каскадна“ верижна реакция, създадена от огромна, взаимосвързана мрежа от пукнатини под леда. С покачването на температурите мрежата става все по-широка.
„Изчезващите езера в един район причиняват нови фрактури, които причиняват изтичането на нови езера някъде другаде“, се казва в изявление на един от авторите на изследването, Марион Бугамонт, експерт по ледниците от Изследователският център „Скот Полар“ в Кеймбридж.
В ново изследване Бугамонт и нейните колеги използват 3D модели на леда и сателитни изображения на леденото покритие на Гренландия, за да проучат тази верижна реакция. Авторите установяват, че когато затоплянето на времето причини отделно езеро да се отцеди в подлежащия леден слой, потокът от лед под това езеро може да се ускори драматично – до 400% по-бързо, отколкото през зимните месеци.
Тъй като процеждащата се вода изтича от оригиналното езеро, тя може да дестабилизира други близки ледени легла. Образуват се нови пукнатини, нови езера се оттичат и реакцията се усилва от ден на ден. При един инцидент изследователите наблюдават, че 124 езера се оттичат и изчезват само за пет дни.
Дори езерата, образувани на стотици километри навътре в континента, за които преди се смяташе, че са прекалено далеч от леденото легло, за да се излеят в него, се оказаха уязвими от реакцията на верижно изтичане на езерата, защото непрекъснато се образуват нови пукнатини в леда.
Всичко това е причина милиарди кубически метра разтопен лед да потъва под повърхността на Гренландия на всеки няколко дни. Част от тази вода остава в капана на ледения слой; друга голяма част от нея обаче, се излива в околния океан.
„Тази ледена покривка, която обхваща 1.7 милиона квадратни километра, беше сравнително стабилна преди 25 години, но сега губи по един милиард тона лед всеки ден“, казва водещият автор Пол Христофелсен, също от Изследователския институт в Кембридж, „Скот Полар“.
„Това причинява един милиметър увеличаване на морското равнище в световен мащаб всяка година, което е много по-бързо от това, което предполагахме само преди няколко години“, казва той.
Според доклад от 2017 г. загубата на лед в Гренландия е причина за около 25% от нарастването на морското равнище в световен мащаб през 2014 г., докато през 1993 г. то е било причина за едва 5% от нарастването на морското равнище.
Ако ледената покривка на Гренландия се разтопи напълно, това може да доведе до глобално покачване на морското равнище от около 6 метра. Според изследователите от Кеймбридж обща загуба на леда на Гренландия е „изключително малко вероятно да се случи през този век“, но дори и незначително увеличение на морското равнище може да има тежки последствия по целия свят, отбелязват авторите, цитирани от изданието Live Science.
