Един ден ще открием извънземни, но такива няма в свръхсекретната Зона 51, заяви ръководителят на НАСА майор Чарлз Франк Болдън, цитиран от The Independent.

Митове и легенди за това дълбоко законспирирано място в пустинята Невада, наречено Зона 51, отдавна сочат към изследвания на пленени космически кораби на извънземни,

Шефът на НАСА говори пред американски ученици, като ги увери, че космическата агенция на САЩ ще продължи да търси извънземен живот.

„Вече знаем, че има хиляди, ако не милиони планети, много от които са подобни на нашата. Затова много от нас смятат, че ще открием доказателства за извънземни някъде другаде из Вселената“, каза той и което е може би също толкова важно – направи признание за съществуването на Зона 51.

Тази свръхсекретна база наистина е съществувала. Какво обаче е имало там? Болдън казва: „Не е това, което мнозина си мислят“.

„Бил съм на това място, но то представлява съвсем нормален изследователски център“, уверява той, като допълва, че никога не е виждал в Зона 51 космически кораби, летящи чинии или пък извънземни.

Централното разузнавателно управление на САЩ призна за съществуването на свръхсекретен полигон в американския щат Невада, известен като Зона 51 (Area 51).

Както съобщава Associated Press, информацията за този обект се е появила наскоро в разсекретени документи, получени от университета „Джордж Вашингтон”.

Тайнственото летище в Невада, което от десетилетия интригува световната общественост, обаче не било свързано с НЛО и космически пришълци, а било създадено за изпитания на самолета разузнавач Lockheed U-2 по време на Студената война.

В документите се казва, че през 50-те години на миналия век местните жители взели U-2 в небето за неземен обект, поради което се появили слухове за извънземни.

Американски военни в оставка разказали какво са правили на най-секретното място на Земята. Но така и не признали за сътрудничество с пришълци.

Всяка сутрин в работни дни поне 600 души пристигали на охраняемия терминал на летището в Лас Вегас. Качвали се в „Боинг” с червена ивица на борда без особени опознавателни знаци. Самолетите излитали на север на всеки половин час.

Мястото на кацане – военната база „Зона 51” – било толкова засекретено, че до 2000 г. властите на САЩ твърдо отричали неговото съществуване. И досега се раждат страшни подозрения – за изпитания на пленени „летящи чинии”. Най-удивителното е, че военните нито отричат, нито потвърждават слуховете. В резултат обществеността се задоволява с легенди.

Гнездото на летящите шпиони

През 1955 г., когато ЦРУ, съвместно с концерна Lockheed, се захванало сериозно с разработката на секретния самолет разузнавач U-2, изникнал въпросът къде може да се провеждат неговите изпитания, така че да е далече от любопитни очи. Така била заложена бъдещата „Зона 51” – в Невада, в района на пресъхналото езеро Грум Лейк, на което още по време на Втората световна война била построена самолетна писта.

Наоколо са планини и хребети. Единственото най-близко градче – Рейчъл – и в наши дни има по-малко от сто жители. Зад планините се намирали базата на ВВС Нелис и атомен полигон. Служителите на ЦРУ се разбрали с ядрените учени и разширили забранената зона, отрязвайки парчето от от земята с езерото Грум Лейк.

Обектът първоначално бил наречен „Райското ранчо”. После – просто „Ранчото”. Първият самолет U-2, донесен на части и сглобен в хангар, излетял оттук на 4 август 1955 г.

Две години по-късно на съседния полигон изпитвали атомни бомби. Цялото „Ранчо” било засипано с радиоактивен прах, зданията получили увреждания. Тогава базата временно била оставена под контрола на комисията по атомна енергия. Ядрениците й дали ново име – „Зона 51”.

Когато нивото на радиация спаднало, авиоинженерите се върнали по познатите места. Именно в „Зона 51” били изпитани първите самолети невидимки, неуловими за радарите: А-12 (Oxcart) – SR-71 (Blackbird) и F-117A (Stealth).

След това полигонът бил разширен и изникнали нови бункери. Засилена била и охраната на подстъпите. Още през 1995 г. Бил Клинтън подписал указ за особения статут на зоната: „За Америка е от жизненоважно значение секретната информация… да не стане обществено достояние.”

През декември 2002 г. президентът Джордж Буш извел зоната от действието на законите за околната среда.

Гигантската писта, видима на снимки от Космоса, е явно указание, че там каца нещо свръхскоростно. Специалистите смятат, че свръхзвуковият самолет разузнавач „Аурора”, способен да развива до 8500 км/ч, е пряк наследник на U-2 и SR-71.

Пленените пришълци

През 1989 г. телевизионните зрители в Лас Вегас видели „физик”, работещ в „Зона 51”. Някой си Робърт Скот Лазар твърдял, че там се намира техника на пришълци. И че той дори я е виждал в действие:

„Известно време дискът остана неподвижен, но под него просветна синкав пламък, чу се слабо свистене… Дискът леко се откъсна от земята… Уж нищо особено, но беше потресаващо. Направо се уплаших. Магия!”

Лазар заявил, че видял девет такива диска. И дал по този повод следните разяснения:

„Технологиите са донесени тук от звездната система Зета Ретикули 1 и 2. Тези звезди се намират в съзвездието Ретикули (Мрежичка), видимо само от Южното полукълбо. Зета Ретикули е бинарна система, тоест в нея има две звезди, и е отдалечена от Земята на 30 светлинни години (според направената справка – 39 светлинни години – б.р.). Съществата прелетели от Ретикули 4, четвъртата планета в системата Зета Ретикули 2. Така се казва в документите, които съм чел.

Ръстът на съществата е 90–120 см. Те имат сив оттенък на кожата и големи глави, с големи бадемови очи, тънки носове, усти и уши. Коса липсва… Съществата разказаха, че отдавна периодично посещават Земята и като доказателства показаха снимки, които според тях са на повече от 10 000 години. До 1979 г. в центъра на Невада между нас имаше обмен на материали и информация, докато не се случи конфликтът… Съществата напуснаха Земята, но трябва да се върнат в момент от времето, обозначен като 1623. И аз не знам що за дата е това.”

Лазар твърдял, че има магистърска научна степен от два института и е работил като учен в Лосаламоската национална лаборатория. Проверка показала обратното.

„Няма нито едно доказателство, потвърждаващо неговата история – възразява уфологът Стентън Фрийдман. – Нито дипломи, нито конспекти, нито копие от документи, нито членство в професионални организации, нито статии… Когато учените задаваха на Лазар професионални въпроси, той не можеше да им отговори.”

Изглежда, че „физикът” е разказвал небивалици за „Зона 51”, но добре припечелвал от тях. И все пак приказките на Лазар не може да са се появили от нищото.

Без ограда

Добре обозначеният, макар и без ограда външен периметър на базата се патрулира от спецслужби, снабдени с необходимата техника. Пътищата и пътеките, идващи към „Зона 51”, са снабдени с датчици за движение и други детектори, способни не само да фиксират приближаване на човек, но и да го отличат от животно.

Наземните патрули (периметърът се охранявал от частната охранителна фирма Uekenhat по договор с ВВС) се подпомагат от хеликоптери Sikorsky MH-60G, оборудвани с оръжие и топловизьори. Цялата околност се наблюдава с видеокамери и инфрачервени сензори.

На всеки хълм са разположени параболични антени, микрофони и прочие устройства, засичащи дори дишане на гущер. Опитите дори за приближаване към табелите със строги предупреждения („Стой! Забранена зона, стреля се без предупреждение!”) се пресичат.

Ако някой направи крачка зад чертата на „зоната”, в най-добрия случай го очакват арест и глоба от 600 долара, а при връщане вкъщи – разпит от ФБР. В най-лошия случай – 5000 долара глоба и година затвор.

Но заплахите не спират ентусиастите. И те намират места, от които се виждат разни странни неща.

Източник: Комсомолская правда ; Превод С.Т.