Планета с размера на Марс, която се е сблъскала със Земята в нейния най-ранен период, може да е оставила две гигантски части от себе си дълбоко в ядрото на нашата планета, теоретизират учени в ново проучване.
Според екип, ръководен от изследователя експерт по геодинамика в Щатския университет в Аризона Цян Юан, изчезналата планета, известна като Тея, не само е вградила част от себе си в Земята, но вероятно е помогнала и за формирането на Луната. Екипът представи доклад, описващ теорията по-рано този месец, по време на 52-ата Конференция за лунна и планетарна наука – 2021 г.
Въз основа на геодинамични модели и изотопни доказателства, учените смятат, че две мистериозни плътни зони на 1600 километра под повърхността на Земята всъщност са „оставени материали от мантията на Тея“. Плътните зони – високи хиляди километра са разположени под Западна Африка и Тихия океан.
Юан започва своето търсене, след като изучава „хипотезата за гигантски удар“ относно формирането на Луната. Теорията, подкрепена от състава на лунните скали, твърди, че Луната е формирана от слепващи се отломки, създадени от масивния срив на Тея на Земята преди 4,5 милиарда години.
Проучване, финансирано от НАСА през 2016 г., предполага, че Земята всъщност може да бъде съставена от две планети – от себе си и от Тея – които са се слели заедно, когато са се сблъскали.
„Тея се е смесила както със Земята, така и с Луната и равномерно се е разпределила между тях“, казва в изявление водещият автор Едуард Янг, професор в Калифорнийския университет в Лос Анджелис.
Но Юан вярва, че екипът му сега е разпознал действителните части от Тея вътре в Земята, които са най-големите образувания във вътрешността на планетата.
„Може да се каже, че това са най-големите метеорити, ако те са предимно части от мантията на Тея“, казва Юан. „Много е интересно“.
Години наред учените обсъждат възможността за връзка между мистериозните плътни зони във вътрешността на Земята и Тея, пише списание Science. Но професорът и сеизмолог от Щатския университет в Аризона, Едуард Гарнеро казва, че работата на Юан е първата, при която някой е мобилизирал множество доказателства, за да представи сериозно тази теория.
„Мисля, че теорията е напълно жизнеспособна, поне докато някой не докаже, че не е така“, казва Гарнеро.
