През 2015 г. Дейвид Хоул прави проучване в регионалния парк Мериборо близо до Мелбърн, Австралия.
Въоръжен с металотърсач, той открива нещо необичайно – много тежък, червеникав камък, лежащ в жълта глина.
Той го занесъл вкъщи и опитал всичко, за да го „отвори“, сигурен, че в камъка има самородно злато – в края на краищата Мерибъро се намира в района на Златните полета, където през XIX век австралийската златна треска достига своя връх.
За да отвори находката си, Хоул опитал да използва трион за рязане на камъни, ъглошлайф, бормашина, дори я залял с киселина. Но дори чукът не успява да направи пукнатина. Това е така, защото това, което се опитва да отвори толкова упорито, не е самородно злато.
Както открива години по-късно, това е рядък метеорит.
„Имаше този изваян, вдлъбнат вид“, казва геологът от Музея на Мелбърн Дермот Хенри пред The Sydney Morning Herald през 2019 г.
„Това се образува, когато те преминават през атмосферата, разтопяват се отвън и атмосферата ги извайва“.
Без да може да отвори „скалата“, но все още заинтригуван, Хоул занесъл самородния камък в Музея на Мелбърн за идентификация.
„Разглеждал съм много скали, които хората смятат за метеорити“, казва Хенри пред Channel 10 News.
Всъщност след 37 години работа в музея и разглеждане на хиляди скали Хенри казва, че само две от предложенията някога са се оказали истински метеорити.
„Ако видите подобна скала на Земята и я вдигнете, тя не би трябвало да е толкова тежка“, обяснява геологът от музея в Мелбърн Бил Бърч пред The Sydney Morning Herald.
Сега изследователите публикуват научна статия, в която описват метеорита на възраст 4,6 милиарда години, който наричат Мериборо по името на града, близо до който е намерен.
Той тежи огромните 17 килограма (37,5 фунта) и след като с помощта на диамантен трион отрязват малко парче, изследователите откриват, че съставът му е с висок процент желязо, което го прави обикновен хондрит H5.
След като се отвори, можете да видите и малките кристализирани капчици метални минерали в него, наречени хондрули.
„Метеоритите осигуряват най-евтината форма на изследване на космоса. Те ни пренасят назад във времето, като ни предоставят сведения за възрастта, формирането и химическия състав на нашата Слънчева система (включително Земята)“, казва Хенри.
„Някои от тях позволяват да се надникне в дълбоките недра на нашата планета. В някои метеорити има „звезден прах“, дори по-стар от нашата Слънчева система, който ни показва как звездите се формират и еволюират, за да създадат елементите от периодичната таблица.
„Други редки метеорити съдържат органични молекули като аминокиселини; градивните елементи на живота.“
Въпреки че изследователите все още не знаят откъде е дошъл метеоритът и колко време е престоял на Земята, те имат някои предположения.
Някога нашата Слънчева система е била въртяща се купчина от прах и хондритни скали. В крайна сметка гравитацията е събрала голяма част от този материал в планети, но остатъците са се озовали в огромен астероиден пояс.
„Този конкретен метеорит най-вероятно е излязъл от астероидния пояс между Марс и Юпитер и е бил изтласкан оттам от някои астероиди, които са се блъскали един в друг, след което един ден се е разбил в Земята“, казва Хенри пред Channel 10 News.
Въглеродното датиране показва, че метеоритът е бил на Земята между 100 и 1000 години, а между 1889 и 1951 г. има редица наблюдения на метеорити, които биха могли да съответстват на пристигането му на нашата планета.
Изследователите твърдят, че метеоритът от Мериборо е много по-рядък от златото, което го прави много по-ценен за науката. Той е един от едва 17-те метеорита, регистрирани някога в австралийския щат Виктория, и е втората по големина хондритна маса след огромния 55-килограмов екземпляр, идентифициран през 2003 г.
„Това е едва 17-ият метеорит, намерен във Виктория, докато там са намерени хиляди самородни златни кюлчета“, казва Хенри пред Channel 10 News.
