Последните мигове на една звезда бяха наблюдавани от астрономи, когато черна дупка я разкъса на парчета и погълна небесните й останки, съобщава космическият център „Годард“ на НАСА.
Сцената на опустошението беше записана, когато космическият телескоп Хъбъл на НАСА видя „много ярка, гореща газова област с форма на поничка, която някога е била звездата“. Областта беше голяма колкото нашата слънчева система и „се въртеше около черна дупка.”
Това масивно петно — видимо само с ултравиолетова светлинна технология — се равняваше на изтичащите вътрешности на мъртва звезда, казват учените от центъра. „Черните дупки… дебнат, докато една нещастна звезда мине край тях. Когато звездата се приближи достатъчно, гравитационната хватка на черната дупка я разкъсва яростно и небрежно поглъща нейните газове, докато изхвърля интензивна радиация“, съобщи НАСА в прессъобщение от 12 януари.
„Те се наричат „събития на приливни смущения“. Но формулировката опровергава сложното, грубо насилие при среща с черна дупка“, каза НАСА. „Има баланс между гравитацията на черната дупка, която привлича звездни неща, и радиацията, издухваща материала. „С други думи, черните дупки са разхвърляни.“
Убийствената черна дупка се намира на около 300 милиона светлинни години от Земята, в галактиката ESO 583-G004, каза НАСА. Изчислено е, че подобни събития на раздробяване на звезди се случват само няколко пъти „на всеки 100 000 години“, казват от НАСА.
Астрономите откриха доказателства за около 100 прекъсвания на приливите и отливите, но този последен случай е различен. „Обикновено астрономите получават само няколко наблюдения в началото на смущаващо събитие, когато е много ярко, но близостта и яркостта на този енергиен сблъсък позволиха на Хъбъл да събере ултравиолетови данни за по-дълъг от нормалния период“, съобщава НАСА. „Това е рядка възможност за учените да създадат модели на това, което смятат, че се случва и след това да сравнят тези модели с това, което Хъбъл вижда.“
Питър Максим от Центъра за астрофизика Харвард-Смитсониън каза, че екипът от астрономи все още се бори да разбере на какво е станал свидетел. „Ние гледаме някъде на ръба на тази поничка. Виждаме звезден вятър от черната дупка, плъзгащ се над повърхността, който се проектира към нас със скорост от 20 милиона мили в час (три процента от скоростта на светлината)“, каза Максим в съобщението. „Ние наистина все още се занимаваме със събитието. Раздробявате звездата и след това тя има този материал, който си проправя път в черната дупка“, каза Максим. „И така, имате модели, при които мислите, че знаете какво се случва, и след това имате това, което всъщност виждате. „Това е вълнуващо място за учените: точно на границата на известното и непознатото.“
