Следи от необичайни разпади на „божествената частица“ – Хигс бозона, нарушаващи принципите на Стандартния модел на физиката, не са открити в първите данни, получени след рестарта на ускорителя, казва френският физик Адам Фалковски.
В началото на миналата година физиците от колаборациите ATLAS и CMS, които работят на едноименните детектори на Големия адронен колайдер, заявиха за невероятно откритие – те успели да открият намеци, че „божествената частица“ в изключително редки случаи се разпада на тау-лептон и мюон.
Подобен вариант на разпада станал изключително голяма изненада за физиците – съответствие с принципите на Стандартния модел Хигс бозонът трябва да се разпада или на фотони, или на двойки от една и съща частица и античастица, а не на две различни частици. Подобен разпад, както обяснява Фалковски, нарушава законът за съхранение на лептонното число.
Както установили наблюденията, подобни разпади, ако те действително съществуват, протичали изключително рядко – вероятността от тяхното възникване не превишава 0,86%. Заедно с ниската статистическа достоверност на резултатите, непревишаващи 2,5 сигма (нивото на научно откритие е 5 сигма), това накарало много учени да се усъмнят, че наистина протичат подобни нестандартни разпади.
Според Фалковски опасенията започнали да се потвърждават – новите данни, получени от ускорителя миналата година след обновяването му и повишението на енергията на сблъсък до ниво 14 тераелектронволта, сочели, че подобни разпади изобщо не протичат на такива енергии.
Това снижило нивото на значимост до психологическата граница от 2 сигма. Както смята френският учен, данните, които ускорителят ще получи тази година, могат напълно да „занулят“ откритието.
С Фалковски не е съгласен чешкият физик теоретик Любош Мотъл (Lubos Motl), който отбелязва в своя блог, че още през 2012 година са забелязани следи от подобни разпади на ускорителя. По думите му обемът от данни, натрупани миналата година, е прекалено малък за каквито и да било прогнози.
„Подобно снижаване в статистическата достоверност може да е свързано с това, как протичат случайни и доста редки процеси в природата. Не казвам, че действително протича подобен разпад, нарушаващ закона за съхранение на лептонното число.
Освен това съм почти сигурен, че не съществуват – по мои оценки вероятността за съществуването му не превишава 10%. Но това не е повод уверено да се твърди, че ги няма“, заключава физикът.
