Не се тревожете за изменението на климата. Теоретичните астрофизици са тук, за да го поправят с лунен прах и лунни оръдия.
В случай, че не сте забелязали, нещата стават малко отчайващи, когато става въпрос за изменението на климата. Нуждаем се от глобални решения и смислени действия още от вчера, но нашите политически лидери и корпоративни владетели в повечето случаи усложняват статуквото.
Група изследователи от Университета на Юта вярват, че са намерили възможно решение за продължаващото, причинено от човека затопляне на Земята. И тяхното авангардно решение е да изстрелват милиони метрични тонове лунен прах в орбитата на Земята всяка година, за да блокират частично слънчевите лъчи, като по този начин охлаждат планетата.
Официално сме в точката на екологичен колапс, където учените смятат, че си струва да изследваме лунните материали и базираната в космоса система за разпределение на прах, за да спечелим време. Междувременно на Земята компаниите за изкопаеми горива постигат рекордни печалби, изоставяйки дори слабите си обещания за намаляване на емисиите и активно работейки за увеличаване на производството на нефт и газ.
Какво представлява идеята?„Разгледахме различни типове прах и орбитални решения, за да видим колко прах ще е необходим, за да окаже влияние върху климата на Земята“, обясни водещият изследовател и теоретичен астрофизик от Университета на Юта Бенджамин Бромли в имейл до Earther. „Спряхме се на любима концепция, включваща много лунен прах в подобен на струя поток, който може да засенчи Земята.“ Семената на идеята идват от предишната работа на Бромли и негови колеги върху образуването на планети и космическите сблъсъци, при които малко количество прах „прихваща много звездна светлина“.
В своето проучване, публикувано в списание PLOS Climate, Бромли и неговите партньори са използвали математическо моделиране, за да определят идеалния тип частица, разпределението на частиците и необходимата маса на частиците за засенчване на Земята от Слънцето.
В своите тестове те се стремят към 1,8% отслабване на слънчевата топлина – което се равнява на около шест дни годишно на „затъмнено слънце“, според проучването. Те откриват, че по отношение на материалите лунният прах би бил почти толкова добър, колкото всеки друг вариант за разпръскване на слънчевата светлина.
Идеалната частица, блокираща слънцето, е с „висока порьозност“, с „пухкави зърна за увеличаване на ефективността на изчезване на единица маса“, според изследването, а лунната мръсотия се вписва доста добре в сметката (забавен факт: очевидно същото важи и за въглищния прах).
Техните оценки на обема разкриват, че около 54 милиона метрични тона лунен прах годишно, стратегически насочени към точката, където този прах е най-вероятно да се задържи в орбита най-дълго, биха направили достатъчно, за да компенсират затоплянето. Трябва да се добавя повече прах на всеки няколко дни, за да продължи процеса.
Трябва да се отбележи, че авторите на изследването не са включили никакъв вид анализ на разходите в публикацията. Но Бромли и екипът сравняват различни теоретични подходи за доставяне на прах. В крайна сметка те установяват, че в сравнение с опцията да има платформа, която се движи в орбита в точката на Лагранж Земя-Слънце L1, която изстрелва облаци прах, „по-простият подход е балистично да се изхвърлят прахови зърна от повърхността на Луната“.
Що се отнася до това защо лунният прах изглежда като добър вариант за справяне с изменението на климата, астрофизикът обясни, че изстрелването на материал от Луната е по-енергийно ефективно, отколкото от Земята, поради гравитацията. Освен това „суровината е в изобилие“, добави той.
Запитан дали планира да продължи по този изследователски път, Бромли е недвусмислено ентусиазиран. „Да! има още подробности за попълване, особено сега, когато се съсредоточихме върху идеята за струя от лунен прах! Не мога да обвинявам астрофизиците, че мислят креативно и се опитват да приложат опита си към най-голямото предизвикателство, пред което е изправено човечеството в момента. И едва ли те са тези, които ни вкараха в тази бъркотия. Но факт е, че вече знаем как да спрем изменението на климата, без да рискуваме по-нататъшно опустошение на околната среда. Първо: Намалете драстично използването на изкопаеми горива“.
Бромли признава, че лунният прах не е единственият отговор на изменението на климата. „Тежката работа тук у дома – мерките за смекчаване на изменението на климата като оставяне на изкопаемите горива в земята, повторно улавяне на въглерод и други стратегии са от съществено значение и трябва да останат основният фокус за справяне с изменението на климата“, казва той.
Но според неговото сериозно мнение този вид геоинженерен проект може да бъде част от многостранен подход. „Нашата цел беше да проучим възможностите, ако имаме нужда от повече време, като оценим потенциала за използване на прах като космически щит. Нашите констатации са, че може да има предимства в сравнение с други астро/геоинженерни решения, но би било огромно усилие.“
Това далеч не е първото на пръв поглед необичайно, базирано в космоса предложение за геоинженерство. Има идеи, вариращи от космически мехурчета до поставяне на буквална физическа сянка между Земята и Слънцето. След това има цял набор от предложения за неща, които можем да правим на повърхността.
Учените обмислят изграждането на стена около Антарктида, за да предотвратят срутването на ледената покривка. Много изследвания разглеждат изхвърлянето на желязо в океаните, което да доведе до абсорбиране на повече CO2. Поне един учен от Харвард е изградил цяла кариера около идеята за инжектиране на серни частици в горните слоеве на атмосферата, които да отразяват слънчевата топлина.
Всъщност прилагането на някои от тези по-обосновани предложения за геоинженерство става все по-вероятно. Миналата година администрацията на Байдън обяви многомилионен геоинженерен изследователски план. С напредването на изменението на климата все повече учени се присъединяват към идеята, че може да се наложи да предприемем драстични действия. Но в този момент от човешката история би трябвало да е очевидно, че всички усилия (умишлени или неволни) да се промени атмосферата, океаните или климата на Земята в голям мащаб идват заедно с непредвидими последствия – от унищожаване на изследванията в астрономията до потенциално унищожаване на селското стопанство, геоинженерството е невероятно рисковано.
Когато става въпрос за справяне с изменението на климата, имаме възможности. Можем да изградим мрежа от прахови оръдия на Луната, да – или можем да изградим цялостна, електрифицирана система за масов транспорт. Можем да изпращаме 54 милиона метрични тона лунна мръсотия в орбита всяка година или бихме могли да разширим капацитета си за офшорна вятърна енергия спрямо офшорни сондажи. Можем да направим това, което гарантирано ще работи, или можем да направим опасна оферта за научнофантастично бъдеще. Кое е по-вероятно да завърши добре? Вероятно не е необходим ракетен учен (или теоретичен физик), за да оцени тези шансове.
