За земляните, които се взират в космоса, нашата слънчева система изглежда заобиколена от милиарди звезди в Млечния път. Но ако погледнем още по-навътре, ще бъде ли възможно да намерим доказателства, че сме били в нещо още по-фантастично, като черна дупка?
Черните дупки са места във Вселената, където гравитацията е толкова силна, че изкривява времето и пространството около себе си; веднъж попаднало вътре, нищо – дори светлината – не може да излезе.
Според сценария, ако черна дупка може да погълне Земята, гравитационното привличане ще бъде катастрофално, казва Гаурав Хана, физик на черните дупки в университета на Роуд Айлънд. Когато Земята се приближи до черната дупка, времето ще се забави. И в зависимост от размера на черната дупка, материята може да се разтегне във форми, подобни на спагети. Дори ако планетата преживее това „спагетифициране“, Земята ще бъде обвързана с плътната и малка сингулярност, където ще бъде изпепелена от налягането и температурата на необозрима гравитационна сила, казва Хана пред Live Science.
Така че можем да изключим възможността черна дупка да е погълнала Земята в някакъв момент от нейната история; тогава планетата щеше да бъде заличена за част от секундата, казва Хана.
Но има и друг начин, по който Земята може да е попадала в корема на черна дупка: може да се е образувала там.
„Една черна дупка изглежда много като Големия взрив в обратна посока… Математиката изглежда подобна“, казва Хана. Докато черна дупка колабира върху малка точка с голяма плътност, Големият взрив избухна именно от такава точка.
Една теория твърди, че Големият взрив първо е бил сингулярността на черна дупка в по-голяма родителска вселена. Плътният център се компресира и компресира, „докато по някакъв начин не се взриви и в черната дупка се образува бебешка вселена“, каза Хана.
Тази теория, известна като космология на Шварцшилд, предполага, че нашата вселена сега се разширява в черна дупка, която е част от родителската вселена. На теория този сценарий би означавал, че вселените могат да съществуват във вселените, нещо като руските кукли матрьошки, и че пътуването обратно през черна дупка – вероятно невъзможно постижение, тъй като светлината не може дори да направи обратното пътуване – би отключило непознати сфери, обяснява Хана.
Въпреки това, тази теория е малко вероятно да бъде доказана; нищо не може да се върне през хоризонта на събитията на черна дупка.
Но ако Земята е в черна дупка, експертите имат някаква оценка за размера на космическата пропаст. „Ако сме в черна дупка, тя трябва да е изключително голяма“, каза Скот Фийлд, доцент по математика в Университета на Масачузетс Дартмут. Земята не е просто пъхната в черна дупка с размерите на планета или дори такава с размерите на Слънчевата система. Ако случаят беше такъв, учените щяха да забележат, каза Фийлд пред Live Science. Ще има видими следи от въртенето на черната дупка. Или ще видим фините изкривявания, причинени от екстремната гравитация – като забавяне на времето и разтягане на материята – докато хората се движат в черната дупка.
Ако Земята съществуваше в черна дупка с размерите на Земята, например, хората биха забелязали ефектите от тези приливни сили, като спагетификация и забавено време, докато пътуват от едно място на земното кълбо до друго, казва Фийлд, който работи върху гравитационното моделиране и симулация, включително сблъсъци на черни дупки.
Така че всяка черна дупка, която би била дом на Земята, трябва да е огромна, с размерите на вселената и толкова обширна, че не можем да пътуваме достатъчно далеч или достатъчно бързо, за да открием гравитационните изкривявания, каза Фийлд.
От вътрешността на вселената на черна дупка, земляните „няма как да разберат, че съществува друга родителска вселена“, казва Хана. „Щяхме да забравим за това. Така че намирането на нашия универсален предшественик би било меко казано трудно. Все пак „би било прекрасно“, ако тази теория беше вярна, казва той.
