Търсенето на обитаеми екзопланети, най-често включва търсенето на богати на вода светове, подобни на Земята. Ново проучване от Калифорнийския университет в Ървайн предполага, че растения с ограничен достъп до вода могат да съществуват заключени в светове, обикалящи около звезди тип Червено джудже.
Това ново изследване предполага, че тънката лента между вечната нощ и ден, известна като „зона на прекратяване“, може да има точните съставки за процъфтяване на живота. Обмислянето на подробностите за далечни извънземни цивилизации отдавна е безграничен обект на внимание от страна на писателите на научна фантастика. Обаче учените в търсене на тези извънземни форми на живот разполагат само с примери от една планета – Земята.
Но пътуването в зоната на златната коса на слънчевата система с нежно (поне в космическа перспектива) въртене от 1600 км в час, което напълно позволява планетата да има температури, генериращи живот, не е непременно универсална константа. Всъщност конкретната ориентация на Земята в нейната слънчева система може и да бъде изключение във Вселената.
Така че учени от Калифорнийския университет-Ървайн (UCI) разглеждат по-отблизо алтернативен вариант: екзопланети на „очната ябълка“, наречени така поради приликата си с фирмата на човешко око. На пръв поглед тези планети изглеждат твърде враждебни за живот с тънката лента между вечната нощ и вечния ден, тези две крайности, известни като „зона на прекратяване“.
Ана Лобо и нейните колеги от Калифорнийския университет променят моделите, които обикновено се използват за разбиране на климата на Земята, за да имитират вместо това условията на екзопланета на „очната ябълка“ и откриват, че при определени условия зоната на прекратяване теоретично може да поддържа живот.
Това не е първото изследване, което теоретизира възможността за живот на планетите на „очната ябълка“, но успешно установява, че такива светове могат да бъдат климатично стабилни. Резултатите са публикувани в The Astrophysical Journal.
„Това е планета, където дневната страна може да бъде гореща, далеч отвъд обитаемата, а нощната страна ще бъде замръзнала, потенциално покрита с лед“, казва Лобо в изявление за пресата.
„Искате планета, която е в сладкото място с точната температура за наличие на течна вода.“ Въпреки че водата е от съществено значение за процъфтяването на живота, за да бъдат обитаеми затворените планети, те не могат да имат твърде много вода, според Лобо.
Ако Земята, например, беше приливно заключена и обикаляше около звезда Червено джудже, океаните, постоянно обърнати към слънцето, в крайна сметка биха се изпарили и биха създали дебел слой водна пара, който би затруднил, ако не и направил невъзможен живота.
Но ако има повече земя, отколкото вода, тогава този ефект на бягаща водна пара няма да се случи и топящите се ледници от тъмната страна на планетата биха могли да осигурят достатъчно вода за поддържане на живота, като запълнят зоната на прекратяване с реки и езера.
Разбирането на възможната обитаемост на тези планети е от решаващо значение, тъй като Червените джуджета са най-разпространените звезди във Вселената и се смята, че много от тези видове светове обикалят около тях.
„Опитваме се да насочим вниманието към планетите с повече вода, които дори и да нямат широко разпространени океани, биха могли да имат езера или други по-малки тела с течна вода и тези климати всъщност могат да бъдат много обещаващи“, казва Лобо.
Нарастващите доказателства, че тези светове са обитаеми, биха могли да повлияят на програмата на телескопа Джеймс Уеб или дори на неговия наследник, големия ултравиолетов оптичен и инфрачервен телескоп, докато човечеството продължава дългото търсене на живот сред звездите, където и да се крие той.
