Последното обръщане на магнитните полюси на Земята се е случило много преди хората да могат да го открият и запишат. Сега обаче, изследванията на потоци от древна лава помогнаха на учените да преценят продължителността на това странно явление.
Екип от изследователи използвали вулканични записи, за да проучат последното обръщане на магнитното поле на Земята, възникнало преди около 780 000 години. Те откриват, че това преобръщане може да отнеме много повече време, отколкото се мислеше досега, съобщават учените участвали в новото проучване.
Магнитното поле на Земята се е обръщало десетки пъти през последните 2,5 милиона години, като северът е ставал юг и обратно. Учените знаят, че последното обръщане се е случило през каменната ера, но те имат малко информация за продължителността на това явление и кога може да настъпи следващо „обръщане“.
В новото проучване изследователите разчитали на последователността на потоците лава, изригнали по време на последното обръщане, за да измерят неговата продължителност. Използвайки този метод, те преценяват, че обратът е продължил 22 000 години – много по-дълго от предходните оценки, според които смяната на магнитните полюси е продължила от 1000 до 10 000 години.
„Установихме, че последното обръщане е по-сложно и е започнало в рамките на външното ядро на Земята по-рано, отколкото се смяташе досега“, заявява пред Space.com водещият автор на изследването Брадли Сингър, професор по геология в Университета на Уисконсин-Мадисън.
Докато е провеждал проучвания върху вулкан в Чили през 1993 г., Сингър се натъква на последователност на потоците от лава, която е записала част от процеса на обръщане. Докато се опитва да датира лавата, Сингър забеляза странни, сменящи се посоки на магнитното поле в последователностите на потока от лава.
„Такива записи наистина са изключително редки и аз съм един от много малкото хора, които ги датират“, казва Сингър.
Оттогава той си поставя за цел да обясни по-добре времето през което е ставало обръщането на магнитното поле.
Обръщанията се извършват, когато молекулите на желязото във въртящото се външно ядро на Земята започват да се въртят в обратна посока, в сравнение с другите молекули желязо около тях. С нарастването на техния брой тези молекули компенсират магнитното поле в земното ядро. (Ако това се случи днес, това би направило компасите безполезни, тъй като иглата ще се завърти от северния полюс към посоката на юг.)
По време на този процес магнитното поле на Земята, което предпазва планетата от горещи слънчеви частици и слънчева радиация, отслабва.
„Този вид продължителност ще означава, че екранирането на Земята от слънчевата радиация би било много сложно и средно по-малко ефективно за по-дълъг период от време“, обяснява Джон Тардуно пред Space.com, професор по геофизика в Университета в Рочестър, който не е участвал в проучването.
„Действителните ефекти от това са все още дискусионни и не са толкова трагични или толкова крайни, колкото някой може да предполага, но все пак последиците най-вероятно са значителни.“
Някои от тези ефекти, според Сингър, биха могли да включват генетични мутации или допълнителен стрес върху определени животински или растителни видове или дори евентуално изчезване на видове, поради повишено излагане на вредна ултравиолетова светлина от слънцето. Увеличеното количество на частици от Слънцето, влизащи в земната атмосфера, също може да причини смущения в спътниците и други комуникационни системи, като радио и GPS, добавя той.
Последните доклади за скока на магнитното поле от канадската част на Арктика към Сибир предизвикаха спорове, дали следващото обръщане на магнитното поле е неизбежно и какъв ефект ще има върху живота на Земята.
Сингър обаче отхвърля твърденията за силно негативно влияние върху хората на евентуално обръщане на магнитното поле на Земята.
„Има малко доказателства, че това понижение на силата на полето или бързото изместване на позицията на северния полюс отразяват поведението, което предвещава, че обръщане на полярността е неизбежно през следващите 2000 години“, казва той.
Използвайки данните, събрани от потоците лава, геолозите могат да научат много повече за обръщането на магнитното поле.
„Въпреки че вулканичните записи не са пълни записи, те все още са най-добрия вид записи, които имаме за локализирането на дадено време и място“, каза Тардуно. „По-високата точност във възрастовите датировки и възможността да получите по-подробни записи [от обръщанията] … ще дадат на общността много материал за обмисляне“, добавя той.
