На 2 март 1972 г. е изстрелян американският космически кораб Pioneer 10. Той става първият, прелетял близо до Юпитер и Нептун и първият изкуствен обект, постигнал скоростта, необходима за преодоляване на гравитационната сила на Слънцето и за напускане на Слънчевата система. Сега е на около 10 милиарда километра от Земята.

Pioneer 10 е изстрелян от военно-въздушната база Кейп Каневерал с ракета Атлас-Кентавър. През 1973 г. на път за Юпитер, Pioneer 10 пръв прекосява астероидния пояс отвъд орбитата на Марс, приближава астероида (307) Ника и открива праховия пояс около Юпитер. Апаратът прелита на разстояние 132 хиляди км от облаците на Юпитер на 4 декември 1973 година. Получени са данни за състава на атмосферата на Юпитер, масата на планетата е прецизирана, измерено е нейното магнитно поле и е установено също, че общият топлинен поток от Юпитер е 2,5 пъти по-висок от енергията, която планетата получава от Слънцето. Pioneer 10 също така изясни плътността на четирите най-големи спътника на Юпитер.

Последният контакт с Pioneer 10 се осъществява на 22-23 януари 2003 г. По това време космическият кораб е бил на разстояние от Слънцето 82,19 AU (1 AU или една строномическа единица е разстоянието между Земята и Слънцето) и се отдалечава от нашата звезда с относителна скорост 12,224 км/сек. 

Междузвездното писмо на Pioneer 10

По молба на Карл Сейгън, Pioneer 10 и Pioneer 11 носят златно - алуминиеви плочи 152 х 229 мм, в случай че някой от космическите кораби някога бъде намерен от интелигентни форми на живот от друга планетарна система. Плочата е прикрепена към антенните стълбове, за да осигури известна защита от междузвездния прах.

На плочата са изобразени:

молекула неутрален водород;

две човешки фигури, мъж и жена, на фона на контура на апарата;

относителното положение на Слънцето спрямо центъра на Галактиката и четиринадесет пулсара;

схематично представяне на Слънчевата система и траекторията на апарата спрямо планетите.

Чертежът на молекула на водорода е показан като състоящ се от два атома с различни спинове. Разстоянието между центровете е пропорционално на дължината на радиалната вълна на неутралния водород (21 сантиметра). Това число е скала за намиране на други линейни величини на плочата. Височината на хората в чинията може да бъде намерена чрез умножаване по числото 8 (в двоичен код е гравирано до фигурата на жената в квадратни скоби) по 21. Размерите на апарата на заден план са дадени в един и същи мащаб.

Петнадесетте линии, отклоняващи се от една точка, позволяват да се изчисли мястото на звездата, от която е долетяла сондата, и времето на старта й. До четиринадесетте реда има двоичен код, който показва периода на пулсарите, разположени в близост до Слънчевата система. Тъй като периодът на пулсарите се увеличава с течение на времето съгласно известен закон, е възможно да се изчисли времето за пускане на апарата.

В диаграмата на Слънчевата система относителните разстояния от планетата до Слънцето са посочени в двоична форма до планетите.

Появиха се и критики на съобщението. Много от символите на картината може да са неразбираеми за извънземния разум. Такива символи могат да бъдат квадратните скоби, оформящи двоичните числа, знакът със стрелка на траекторията на полета на Pioneer 10 и вдигната ръка за поздрав.

До кои звезди ще отиде Pioneer 10

Според изчисления на астрономи от НАСА и Института за астрономия към „Макс Планк“, Германия, първата звезда, с която ще се срещнат сондите Voyager-1, Voyager-2 и Pioneer-11 ще бъде нашата съседка Проксима Кентавър.

За Pioneer-10 обаче това ще е втората звезда, която ще посети след 34 хиляди години, а триста години преди това сондата ще прелети покрай червеното джудже Ross 248.

След 90 хиляди години Pioneer-10 ще посети третата си звезда - оранжевото джудже HIP 117795 в съзвездието Касиопея - на разстояние само 0,75 светлинни години. В този момент скоростта на космическия кораб спрямо звездата ще бъде 291 километра в секунда. Интересното е, че HIP 117795 има изключително голяма радиална скорост и се придвижва към Слънчевата система, така че след няколкостотин години след срещата със сондата, ще бъде само на 3 светлинни години от Земята.