Формата на ДНК веригата далеч не се свежда до стереотипната „двойна спирала“, а е доста по-разнообразна и изменчива.
Такова откритие са направили съвместно учени от Медицинския колеж в Бейлър (САЩ) и университета на Лийдс (Великобритания).
Американците изучили веригата на ДНК под мощен електронен микроскоп, а британците след това съставили компютърен модел въз основа на техните данни. Съвместната статия на учените е публикувана в сп. Nature Communications, пише Science News.
Те изучавали суперспиралната (суперкойлд) ДНК – модификация, в която ДНК се опакова компактно в ядрото на жива клетка. Оказало се, че в такава модификация по цялата си дължина ДНК – която в напълно разгърнат вид е около 1 метър – образува най-разнообразни фигури: остри ъгли, осморки и т.н. Освен това тези фигури се намират в постоянно движение.
Още едно интересно откритие е станал механизмът, осигуряващ тази гъвкавост на ДНК веригата. Оказало се, че на някои места връзките между сдвоените азотни основи, от които се състои цялата молекула (А, Т, Г, Ц), се отварят и тези точки стават „шарнири“.
Всичко това не прилича особено на традиционната схема.
„Когато Уотсън и Крик са описали двойната спирала на ДНК, те са разглеждали малка част от целия геном, само около един оборот от двойната спирала. Това са около 12 базови ДНК двойки – обяснява д-р Сара Харис (Sarah Harris) от университета в Лийдс. – Нашето изследване разглежда ДНК в по-голям мащаб – няколкостотин базови двойки – което дава повече информация за поведението на молекулите.“
Наскоро учените от МГУ установиха, че хромозомите ядрото на живата клетка се подреждат във вид на фрактална глобула, което за тях е най-целесъобразно от енергийна гледна точка.