Между юношеството и зрялата възраст преминавате през множество промени – образование, работни места, връзки, които идват и си отиват. Тези промени без съмнение оставят следи във вас.
Но те ли формират вашата личност или личността ви се променя с остаряването?
Личността е моделът на мислите, чувствата и поведението, уникален за всеки човек. Хората са склонни да мислят за личността като за постоянна. Според психолозите обаче не е така. „Личността е феномен на развитието. Това не е просто статично нещо, което е затворено и не можете да преодолеете“, казва Брент Робъртс, психолог от Университета на Илинойс в Урбана-Шампейн.
Това не означава, че сте различен човек всеки ден, когато се събудите. В краткосрочен план промяната може да бъде почти незабележима, каза Робъртс пред Live Science. Проучвания, в които изследователите изследват личностите на участниците редовно в продължение на много години, предполагат, че нашата личност всъщност е стабилна в по-кратки времеви мащаби.
В едно проучване, публикувано през 2000 г. в списанието „Психологически бюлетин“, изследователите анализират резултатите от 152 дългосрочни проучвания върху личността, които проследяват участници от детството до ранните им 70 години. Всяко от тези изследвания измерва тенденциите в личността на Големите пет. Това е група от черти, които включват екстровертност, приветливост, съвестност, откритост към преживявания и невротизъм, са основата на изследванията на личността. Изследователите открили, че нивата на тези основни черти на личността, спрямо останалите участници, са склонни да останат последователни във всяко десетилетие от живота.
Този модел на последователност започва около 3-годишна възраст, а може би и по-рано, казва Брент Донелан, професор по психология в Мичиганския държавен университет. Когато психолозите изучават децата, те не измерват чертите на личността по същия начин, както при възрастните. Вместо това те гледат темперамента – интензивността на реакциите на човек към света. Влизаме в света с уникален темперамент и изследванията сочат, че темперамента ни като деца, съответства на чертите на личността ни като възрастни.
„Срамежливият 3-годишен действа много по-различно от срамежливия 20-годишен. Но има основно ядро, което е общо“, казва Донелан пред Live Science.
По-ранният темперамент изглежда влияе на по-късния житейски опит. Например, едно проучване от 1995 г., публикувано в списанието Child Development, проследява деца от 3-годишна възраст до 18-годишна възраст. Изследователите откриват, например, че децата, които са по-затворени и по-отчуждени, са склонни да прерастват в нещастни тийнейджъри.
През всичките години нашата личност се променя, но бавно, казва Робъртс. „Това е нещо, което е фино“, добави той. Не го забелязвате в краткосрочен период от пет до 10 години, но в дългосрочен план промените стават ясно изразени.
През 1960 г. психолозите са изследвали над 440 000 ученици в гимназиална възраст – около 5% от всички ученици в САЩ по това време. Учениците отговарят на въпроси за всичко – от това как реагират на емоционални ситуации до това колко ефективно са свършили работата си. Петдесет години по-късно изследователите проследяват 1 952 от тези бивши ученици и им дават същите въпроси. Резултатите, публикувани през 2018 г. в списание за личност и социална психология, установяват, че през 60-те години участниците са постигнали много по-високи резултати, отколкото са имали като тийнейджъри по въпроси, измерващи спокойствие, самочувствие, лидерство и социална чувствителност.
Личността има тенденция да се „подобрява“ с времето. Психолозите го наричат „принципа на зрелостта“. Хората стават по-екстровертни, емоционално стабилни, приветливи и съвестни, докато остаряват. По време на дългия път тези промени често са силно изразени. Някои хора могат да се променят по-малко от други, но като цяло принципът на зрялост важи за всички. Това прави промяната на личността още по-трудна за разпознаване в самите нас – как нашата личност се сравнява с тази на нашите връстници, защото всички останали се променят заедно с вас.
„Има добри доказателства, че средният самоконтрол на 30-годишна възраст е по-висок от този при 20-годишните“, казва Донелан. „В същото време хората, които могат относително да се самоконтролират на 18, също са склонни да бъдат относително самоконтролирани и на 30 години.“
Така че защо се променяме толкова много? Доказателствата предполагат, че не заради драматични житейски събития, като брака, раждането на дете или загубата на любим човек. Някои психолози всъщност предполагат, че тези събития просто засилват нашата личност.
Вместо това, промяната на очакванията, поставени върху нас – докато се приспособяваме към университета, работата, създаването на семейство – бавно променят личността ни, казва Робъртс. „С течение на времето ни се иска в много контексти през целия живот да правим нещата по различен начин“, казва той. „Няма потребителско ръководство за това как да действаме, но има много ясни неявни норми за това как трябва да се държим в тези ситуации.“ Така се адаптираме.
С течение на времето личността се променя, постепенно и последователно – както тектонските плочи се изместват, едва забележимо, а не като земетресение. „Това поставя въпроса: В хода на живота ни – колко по-различни ставаме?“ – казва Робъртс.
