Опустошителните мегавълни са разтърсили Марс преди 3,4 милиарда години. Било е по времето на това, което е известно като Хесперианския период на Марс, период от около 800 милиона години, датиращ от преди 3,7 до 2,9 милиарда години.
Това е време на интензивна промяна, след тежките бомбардировки от предишния Ноаев период.
Въздействията се забавят но след това последват интензивни геоложки и екологични промени на Марс. Вулканизмът се забавя, въпреки че все още изхвърля сяра и вода в околната среда и планетата се охлажда. Голяма част от неговата течна вода, която някога може да е била достатъчно дълбока, за да покрие цялата планета в океан с дълбочина 300 метра, се заключва под земята или във вечно замръзналата земя. Когато ударен елемент обаче удари планетата, водата, заключена под земята, ще избухне в невероятни внезапни наводнения, които заливат марсианския пейзаж.
През 1971 г. НАСА изпрати своя космически кораб Маринър 9 до Червената планета, който откри първите доказателства за речни пейзажи – речни се отнася до пейзажи, оформени отчасти от водни пътища като реки и потоци – и това откритие доминира в изследването и изучаването на Марс оттогава , благодарение на вълнуващия потенциал за съществуването на древен марсиански живот.
Няколко години по-късно НАСА изпрати своя спускаем модул Viking 1 до Maja Valles, изходящ канал в Chryse Planitia. Разочароващо, наблюденията от Viking 1 бяха трудни за обяснение. Очакваше се мястото за кацане да бъде отлагане на някакъв вид седименти, последица от наводнение, но нямаше характерните черти, които учените очакваха да открият.
Години наред произходът на елементите на мястото за кацане на Viking 1 оставаше нещо като мистерия. Някои предполагат, че мястото може някога да е било близо до границите на древно море и необичайните му характеристики може да са резултат от мегацунами, причинено от сблъсък с астероид.
Това е мястото, където се намесват учени от Института за планетарни науки, Изследователския център Еймс на НАСА, Университета на Аризона и колеги от цял свят. Те продължават работата, започната от Маринър 9, в нова статия, публикувана в списание Scientific Reports.
Мегацунами, причинено от сблъсък, отговаря на наблюденията в Мая Валес, но учените трябваше да намерят димящия пистолет или по-скоро планетарната дупка от куршум. Те претърсиха карти на Марс в търсене на подходящ ударен кратер и откриха такъв, който може да е бил мястото на древен удар, последван от опустошителна мегавълна.
Кратерът, наречен Pohl, се намира на около 900 километра от мястото за кацане на Viking 1, но се оказва, че е достатъчно близо, стига цунамито да е достатъчно мощно, за да го достигне. Ударният кратер е с диаметър 110 километра, което е горе-долу сравнимо с кратера, останал след унищожаването на динозаврите на Земята.
Изследователите се опитаха да проектират самия астероид от ударния кратер и излязоха с две възможности, като и двете зависят от цялостната устойчивост на засегнатата утайка. Симулациите показват, че 3-километров обект, който се сблъсква с относително мека земя, или 9-километров обект, който се сблъсква с по-плътен терен, движещ се със скорост от 10,6 километра в секунда, би бил достатъчен, за да издълбае 110-километров кратер.
Симулациите показват опустошително природно бедствие предизвикало, изхвърлена на няколко километра в извънземното пространство земна маса и вълни с височина няколкостотин метра. Според симулациите, вълните са намалели на височина сравнително бързо, докато все още са носили кинетичната си енергия до отдалечени места.
Не само, че ударът и последвалото цунами са били достатъчно мощни, за да достигнат мястото на кацане на Viking 1 на 900 километра, но учените изчисляват, че вълните са изминали почти два пъти по-голямо разстояние, изтичайки на около 1500 километра от мястото на удара.
Ако е имало някакъв зараждащ се живот, който да се хване за този ранен марсиански пейзаж, ударът и цунамито без съмнение са щели да го унищожат. Поне на Марс не е имало динозаври – доколкото знаем! Ако имаме късмет, ще разберем веднъж завинаги дали Марс е имал зловещи същества в далечното си минало, когато проби от скали от марсохода Perseverance се завърнат на Земята през 2030 г.
