Сатурн има 83 луни. Но една от тях, Титан, е специална. Това е така, защото това е единствената луна в Слънчевата система със значителна атмосфера. Със сигурност студена, но все пак атмосфера.
На повърхността на Титан има студени реки и езера от метан. Под повърхността има лед. И под него вода. Много вода. Титан също е голям – всъщност 40 процента от размера на Земята. Може да има дори повече за Титан, отколкото вече знаем.
Според Ави Льоб, физик от Харвард и голям привърженик на агресивното търсене на извънземен живот, Титан не само може да приютява странни форми на живот в и около своите реки от метан, но също така може да ни насочи към подобен живот на подобни планетарни тела навсякъде във Вселената. „Титан би бил водач за живот на студени планети и луни“, казва Льоб пред The Daily Beast. Той описва теорията си в нова, рецензирана статия, която е планирана за публикуване в Изследователските бележки на Американското астрономическо общество.
Според НАСА/JPL-Caltech/Институт за космически науки, адският студ на огромната луна е ключът към аргумента на Льоб. Въртейки се около Сатурн на приблизително 900 милиона мили от слънцето, Титан има средна температура от почти минус 300 градуса по Фаренхайт (-185 C). Това е твърде студено за живота според критериите на Земята, но не и за издръжливите, обичащи метана микроби, които биха могли да бъдат възможната отправна точка за някаква много странна еволюция. Това е странно за нас. Всъщност може да е доста често срещано според галактическите стандарти.
Има много планети и луни в нашата слънчева система, които имат или са имали потенциала да поддържат живот: Марс с неговите пресъхнали океани, Венера и нейната богата на хранителни вещества атмосфера или Йо, спътникът на Юпитер със стотици активни вулкани и много натрупана енергия. Това, което е особено интересно за Титан, е, че неговият студ е типичен за потенциално милиарди луни и планети в цялата вселена. Ако там могат да се развият здрави, устойчиви на студ форми на живот, те биха могли да се развият и на много други подобни планети и луни.
Преглеждайки данните от проучването, Льоб заключава, че температурата на Титан съответства на нивото на затопляне, което би трябвало да е резултат единствено от фоновата радиация на Вселената. С други думи, ако изберете една от неосветените планети „измамници“, която се носи в огромната празнота между звездите, и вземете нейната температура, можете да очаквате тази планета да е толкова студена, колкото Титан.
„Не е необходимо да е близо до звезда“, каза Льоб пред The Daily Beast. „Космическият микровълнов фон, останал от Големия взрив, би го поддържал при [тази] температура.“ Формите на живот, които са удобни на Титан, може също така да се чувстват комфортно на безброй други луни, планети и свободно плаващи планети-измамници – и дори големи астероиди. Като бонус много луни, планети и други обекти в космоса започнаха да се стабилизират при средна температура от минус 300 F, започвайки много рано в дългия живот на Вселената. Големият взрив се е случил преди около 13,8 милиарда години. Само 100 милиона години след това, вероятно е имало много планети и луни със средната температура, която Титан има сега, каза Льоб.
Ако съществува живот на Титан, тогава той може да се е появил във Вселената 100 милиона години след Големия взрив“, обясни Льоб. Първите микроби са се появили на Земята преди 3,7 милиарда години. Така че животът на Титан би имал преднина от 10 милиарда години. Само тази дълга следа е добра причина да тръгнем да търсим студени форми на живот на студени планети и луни. Ако приемем, че има живот в цялата вселена – и все повече и повече учени се доближават до тази възможност – животът на Титан може да бъде най-старата форма на живот – и потенциално най-често срещаната.
„Това е основната ми нова точка, която е свързана с въпроса кога е започнал животът в космоса“, каза Льоб. Все пак има основателни причини да сме скептични за възможен живот на Титан. Като начало, не всеки астробиолог или планетарен учен е съгласен, че фоновата радиация на Вселената би затоплила далечни планети и луни до постоянна температура от 300 градуса под нулата. „Не знам дали това [радиацията] е разумен източник на топлина“, казва Матю Сиглер, астроном от Института за планетарни науки в Аризона, пред The Daily Beast.
Дори ако фоновата радиация нагрява планетите и луните до същата температура като Титан, струва си да си припомним колко студено е 300 градуса под нулата – и колко пагубно може да бъде това за еволюцията. Екстремният студ има тенденция да забавя химичните реакции и няма еволюция без устойчива химия. „Колко бавно е твърде бавно, за да може нещо да реагира по-бързо, отколкото да бъде унищожено?“ — попита Сиглер. „Има ли Титан достатъчно енергия за живот?“ Никой не знае със сигурност. Но може би скоро ще разберем.
НАСА планира да изстреля сонда, наречена Dragonfly, към Титан през 2027 г. Тя трябва да пристигне на Луната седем години по-късно. Дори ако Dragonfly открие условия за или дори пряко доказателство за микробен живот на Титан, не трябва да бързаме да заключим, че подобен студенолюбив живот присъства върху безброй древни космически скали, казва пред The Daily Beast Дейвид Гринспун, астробиолог, който също работи в Planetary Science институт.
Ако има живот или останки от живот на сатурновата луна, това може да се дължи на факта, че Титан – въпреки ниската си температура – е по-сходен със Земята, отколкото с много от по-старите и по-студени планети и луни във Вселената. „Най-добрият свят за намиране на живот е този с млада повърхност, енергична геоложка активност, активни метеорологични цикли, интересна активна химия и обилни фазови промени“, каза Гринспун. „Като Земята. И като Титан.“
