Беше типична февруарска сутрин в Челябинск, голям град, разположен в сенките на руските Уралски планини. Около 9:30 сутринта обаче се случи нещо сюрреалистично: масивна ивица светлина прониза небето. За момент дори стана по-ярка от слънцето, докато мълчаливо разцъфтя като горящо цвете.
След няколко секунди обаче последва експлозия – счупени стъкла на сгради и автомобили и разкъсани тъпанчета на ушите на хората. Бумът беше толкова голям, че покривът на близката цинкова фабрика се срути изцяло. Експлозията изпрати близо 1500 души в болниците за наранявания, включително порязвания от стъкло, светкавична слепота и дори ултравиолетови изгаряния поради светлината. Бяха повредени повече от 7200 сгради.
Виновникът, както по-късно установиха изследователите, е комета с ширина около 20 метра. Може би най-смущаващото нещо за нея, освен щетите и нараняванията, които причини на града, беше, че остана до голяма степен незабелязана от астрономи и търсачи на астероиди на земята.
Дмитрий Рогозин, бившият ръководител на руската космическа програма, призова международната общност да създаде система за ранно предупреждение за „обекти от извънземен произход“. Тогавашният руски премиер Дмитрий Медведев каза, че метеорът показва, че „цялата планета“ е уязвима за астероиди. По време на целия хаос едно нещо беше ясно: че инцидентът с метеора в Челябинск през 2013 г. изненада света. Ако беше по-голям – да речем повече от 100 метра – можеше да изтрие Челябинск от лицето на Земята. За съжаление, девет години по-късно, светът все още не е подготвен за смъртоносен астероид. Не е като да няма никакъв напредък, но в голямата опасност от смърт и опустошение едва ли можем да си позволим само малки стъпки.
НАСА стартира Службата за координация на планетарната отбрана през 2016 г., за да идентифицира и реагира на всеки потенциален удар на комета или астероид, застрашаващи Земята. Тя беше натоварена да изпълни мандата на Конгреса към агенцията, издаден през 2005 г., за идентифициране на най-малко 90 процента от всички близки до Земята астероиди, които са 140 метра широки или по-големи. НАСА трябваше да завърши тази задача до 2020 г. Досега е успяла да намери само 10 000 такива обекта от приблизително 25 000.
„Ние сме само на около 41 процента от това, което Конгресът ни възложи“, каза Линдли Джонсън, служител на PDCO, пред The Daily Beast. Неспособността на НАСА да открие астероидите дори доведе до осъдителен доклад на генералния инспектор през 2014 г. Но нещата започват да се развиват. В 19:14 ч. на 26 септември мисията DART на НАСА успешно удари космически кораб в астероида Диморфос (Dimorphos) на приблизително 11 милиона километра разстояние – отбелязвайки първия тест на устройство за кинетичен удар, което променя траекторията на космическа скала.
Идеята е, че ако можем да тласнем потенциално смъртоносен астероид само с мъничко, можем да го преместим по път, който избягва курс на сблъсък със Земята. PDCO също така планира да изстреля сонда, наречена Near-Earth Object (NEO) Surveyor през 2026 г. Орбиталният телескоп ще има за задача да забележи и каталогизира всички близки до Земята астероиди в рамките на десетилетието след изстрелването си и най-накрая да изпълни мисията, която Конгресът възложи на НАСА през 2005 г.
Но остава фактът, че все още не знаем къде в космоса се намират близо 60 процента от застрашаващите света астероиди, близки до Земята. И както видяхме през 2013 г. в небето над Челябинск, нужен е само един голям обект, който да се изплъзне, за да предизвика масивни разрушения. Ето защо е наложително NEO Surveyor да започне да работи възможно най-скоро. „Намирането им е голяма част от това, което правим“, обясни Джонсън. „Не можем да направим нищо за астероид, освен ако не знаем дали идва.“ Ако успеем да забележим идването на такъв, единственият инструмент в нашия арсенал в момента са кинетичните ударни елементи като DART.
Докато PDCO работи върху други решения, като например гравитационен трактор, който може да „издърпа“ астероид с помощта на гравитацията, и дефлектор на йонен лъч, който използва йонен двигател, за да отблъсне астероида, те все още са във фаза на концепция за проектиране. Последните две решения също ще изискват години, ако не и десетилетия предварително известие, за да се премести астероидът достатъчно, така че траекторията му вече да не представлява заплаха за Земята.
„Има един факт, с който можем да се утешим: въз основа на текущото ни проучване на астероиди, близки до Земята, няма космическа скала с размерите на тези, които са унищожили динозаврите преди 65 милиона години, която „представлява някаква опасност за Земята в обозримо бъдеще“, казва Джонсън. „Събитие на ниво изчезване, което може да унищожи вида, не е нещо, за което трябва да се тревожим.“
Въпреки това той добавя, че ако астероид с размерите на Dimorphos (приблизително 170 метра широк) се сблъска със САЩ, той ще „опустоши огромна територия“, като същевременно ще изхвърли достатъчно мръсотия и отломки в атмосферата, за да „замърси значително околния свят.“ Би било много подобно на това, което би се случило, ако бъде хвърлена ядрена бомба или ако изригне голям вулкан – както се е случвало и преди в миналото. Димът и прахът ще покрият атмосферата ни, което ще доведе до значително понижаване на глобалните температури. Това може да доведе до загуба на реколта, изчезване на видове и катастрофална загуба на човешки живот.
Може би най-смущаващата част обаче е фактът, че ние, хората, изглежда не можем да работим заедно или да се споразумеем за каквото и да било – дори когато става дума за заплахи за самото ни съществуване. Не търсете повече от това как светът като цяло реагира – или по-скоро не реагира – на нарастващата климатична криза. Когато астероид-убиец започне да си проправя път към Земята като космически куршум, какво ни кара да мислим, че всъщност оставяме различията си настрана, за да направим нещо по въпроса?
Въпреки това Джонсън е малко по-оптимистично настроен за шансовете на човечеството. „Това е международно усилие“, казва той. „Никоя нация не може да се справя сама. Искаме да накараме космическите агенции да намерят една и съща информация какво може да се направи в бъдеще. Мисията DART и всичко, което следва, са много необходими. Бъдещите поколения ще разчитат на това, което правим днес, независимо дали ще изпращаме йонни оръдия, за да унищожим астероиди от небето или да идентифицираме близки до Земята обекти, за да ги подготвим за промяна на траекторията им в бъдеще. Да се надяваме, че за разлика от нас днес, в бъдеще хората ще се научат как да работят заедно, за да предотвратят колективната ни гибел.
