Наречете го случая с липсващата луна.
Учени, използващи данни, получени от космическия кораб на НАСА Касини и компютърни симулации, казаха, че унищожаването на голяма луна, която се е отклонила твърде близо до Сатурн, може да обясни както раждането на великолепните пръстени на планетата – газов гигант, така и нейния необичаен орбитален наклон от около 27 градуса.
Изследователите са нарекли тази хипотетична луна Хризалис (Chrysalis) и казват, че тя може да е била разкъсана от приливни сили от гравитационното привличане на Сатурн преди може би около 160 милиона години – сравнително скорошно събитие в сравнение с формирането на планетата преди повече от 4,5 милиарда години.
Около 99% от останките на Chrysalis изглежда са се потопили в атмосферата на Сатурн, докато останалите 1% са останали в орбита около планетата и в крайна сметка са образували голямата система от пръстени, която е едно от чудесата на нашата слънчева система, казват изследователите. Те са избрали името Chrysalis за луната, защото се отнася до стадия на какавида на пеперуда, преди да се трансформира в своята възрастна форма.
„Както пеперуда излиза от хризалис, пръстените на Сатурн се появяват от първичния спътник Хризалис“, казва Джак Уиздъм, професор по планетарни науки в Масачузетския технологичен институт и водещ автор на изследването, публикувано в списание Science.
Пръстените на Сатурн, снимка НАСА, телескоп Хъбъл
Изследователите изчисляват, че Chrysalis е приблизително с размерите на Япет, третата по големина луна на Сатурн, която има диаметър от малко над 910 мили (1470 км).
„Предполагаме, че е била съставен предимно от воден лед“, казва планетарният учен и съавтор на изследването Буркхард Милитцер от Калифорнийския университет в Бъркли.
Пръстените на Сатурн, съставени предимно от частици воден лед, вариращи от по-малки от пясъчно зърно до размери на планина, се простират до 175 000 мили (282 000 км) от планетата, но обикновено са дебели само около 30 фута (10 метра). Докато другите големи газови планети на Слънчевата система, включително Юпитер, също притежават пръстени, те са нищожни в сравнение с тези на Сатурн, шестата планета от слънцето.
Разположен почти 10 пъти по-далеч от слънцето, отколкото Земята, Сатурн е втората по големина планета в нашата слънчева система след Юпитер, с обем 750 пъти по-голям от Земята. Сатурн, съставен предимно от водород и хелий, има в орбита 83 известни луни, включително Титан, втората по големина луна в Слънчевата система – по-голяма от планетата Меркурий.
Касини обиколи Сатурн 294 пъти от 2004 г. до 2017 г., като получи жизненоважни данни, включително измервания на гравитацията, които бяха ключови за новото изследване, преди сондата да се разбие в планетата.
Проучване, публикувано през 2019 г., предостави доказателства, че пръстените са сравнително скорошно допълнение и новото изследване разширява тези открития. В новото проучване изследователите предлагат многоетапен процес, за да обяснят формирането на пръстените на Сатурн.
Сатурновата система се формира с Хризалис сред многото присъстващи луни, казват те. В началото оста на въртене на планетата е била перпендикулярна на нейната орбитална равнина около слънцето, но гравитационните ефекти на далечната планета Нептун върху Сатурновата система са наклонили оста на въртене на Сатурн.
Драмата започва, когато орбитата на Титан около Сатурн започва да се отклонява навън – процес, който все още се случва – дестабилизирайки орбитата на Хризалис, казват те. Изходящата миграция на Титан се счита за сравнително бърза, с около 4 инча (11 см) годишно – което не звучи много, но с течение на времето е много, особено за такава голяма луна.
Орбитата на Chrysalis се влошава и луната се приближава толкова близо до Сатурн, че се разпада, казват изследователите.
„Гравитационната сила на Сатурн разкъсва луната на парчета по начина, по който Юпитер разкъса кометата Шумейкър-Леви 9“, казва Милицер, имайки предвид комета, която в крайна сметка падна върху Юпитер през 1994 г.
„С изчезването на Хризалис Нептун вече не можеше да промени оста на въртене на Сатурн. Така планетата остава да се върти под ъгъл от 27 градуса“, добавя Милицер.
За сравнение, наклонът на Земята е около 23 градуса.
