Обвивката на Европа, известната ледена луна на Юпитер, може да се образува отчасти от чист подводен сняг, който изплува нагоре, вместо да пада надолу. Ново проучване, публикувано в августовския брой на списанието Astrobiology, установява, че ледената кора на Европа може да бъде изградена частично от „фразилен лед“, пухкаво натрупване на ледени кристали, което също се натрупва под ледените покривки и на Земята.
Този крехък лед съдържа част от солта, открита в леда, който расте от самия леден шелф, което предполага, че ледените покривки на Европа може да са по-малко солени, отколкото се смяташе досега. „Когато изследваме Европа, ние се интересуваме от солеността и състава на океана, защото това е едно от нещата, които ще управляват потенциалната му обитаемост или дори вида живот, който може да живее там“, казва в изявление водещият автор на изследването Натали Волфенбаргер, аспирант изследовател в Института по геофизика на Тексаския университет.
За астробиолозите Европа е един от най-интригуващите обекти в Слънчевата система. Луната е покрита от океан с дълбочина от 40 до 100 мили (60 до 150 километра), покрит с ледена кора с дебелина от 10 до 15 мили (15 до 25 километра), според НАСА. Европа е една четвърт от размера на Земята, но океанът й може да съдържа около два пъти повече вода от всички океани на Земята, според космическата агенция, което прави Луната интригуващо място за търсене на извънземен живот.
Нов орбитален апарат на НАСА, Europa Clipper, трябва да бъде изстрелян през октомври 2024 г., за да прелети до ледената луна и да види дали тя може да е подходящо местообитание за живот. Учените от Тексаския университет в Остин ръководят разработването на проникващия в леда радар на Europa Clipper, който ще надникне в ледената покривка и океана точно под нея.
Като част от това усилие, изследователите искаха да разберат как ледената покривка може да бъде структурирана. Те се обърнаха към Земята като аналог, изследвайки двата основни начина, по които се образува ледът под ледените покривки на Антарктика. Една форма, конгелационен лед, расте от повърхността на ледения шелф. Другият, фразилен лед, се образува в студена морска вода и се носи нагоре като люспи като сняг, който вали нагоре, като в крайна сметка остава в капан под ледената покривка.
Европа, подобно на Антарктика, вероятно има нисък температурен градиент, което означава, че температурата се променя малко с дълбочината. При тези условия, установява Волфенбаргер, фразилният ледът е доста често срещан, особено на места, където изтънява в цепнатини или пукнатини. Ако фразилният лед също е често срещан в Европа, това означава, че може да има голяма разлика в състава на ледената обвивка на луната. Докато замръзващият лед може да съдържа 10% от солта на околната морска вода, фразилният лед е много по-чист, съдържащ само 0,1% от солта в морската вода, от която се образува.
Този лед с ниско съдържание на сол може не само да повлияе на структурата и здравината на ледената кора на Европа, но също така може да повлияе на това колко добре радарът на Clipper може да проникне в леда. „Тази статия разкрива цяла нова група от възможности за мислене за океанските светове и как те работят“, казва в изявлението Стив Ванс, изследовател в Лабораторията за реактивни двигатели на НАСА (JPL), който не е участвал в проучването. „Това поставя основата за това как можем да се подготвим за анализа на леда на Europa Clipper.“
