Пробите, добити от марсохода Perseverance на НАСА на повърхността на Марс, разкриват геологията на кратера, на който учените подозират, че може да е имало микробен живот преди милиарди години. Те съдържат включително някои изненади за естеството на скалата, която е налична там.
Пробите, получени от шестколесния роботизиран марсоход с размерите на кола, се съхраняват за бъдещо транспортиране до Земята за по-подробни изследвания. Това, което може да се каже за момента е, че скалата от четири различни локации в кратера Йезеро (Jezero) е магматична – образувана от охлаждането на разтопен материал. Скалите също съдържат доказателства за промяна чрез излагане на вода, друг знак, че студеният и сух Марс някога е бил топъл и мокър.
Учените смятали, че скалата, образувана преди около 3,5 милиарда години, може да е седиментна, образувана от кал и пясък, отложени на дъното на езерото.
„Всъщност не открихме никакви доказателства за седиментни скали там, където марсоходът е изследвал дъното на кратера, въпреки факта, че знаем, че някога в кратера е имало езеро и седиментът трябва да е бил отложен. Тези седиментни отлагания трябва да са ерозирали“, казва геохимикът Кенет Фарли от Калтех, водещ автор на едно от четирите проучвания, публикувани в списанията Science и Science Advances, описващи геологията на кратера.
Perseverance се приземи на Марс през февруари 2021 г. и оттогава усилено работи в кратера Jezero, използвайки набор от инструменти, докато учените изследват дали най-близкият планетарен съсед на Земята някога е притежавал условия, благоприятни за живот.
Марсоходът събира скални проби с размерите на тебешир за черна дъска в малки тръби, които трябва да бъдат извлечени от космически кораб през 2033 г. и донесени на Земята за по-нататъшно изследване, включително за биосигнатури – индикатори за живот.
Кратерът Jezero е широк 28 мили (45 km), разположен точно на север от марсианския екватор. Изглежда, че районът някога е бил изобилен с вода и дом на речна делта, с речни канали, преливащи през стената на кратера, за да образуват голямо езеро. Учените подозират, че в кратера може да има микробен живот, като доказателства вероятно се съдържат в дъното на езерото или скалата на бреговата ивица.
Perseverance сега събира проби в района на делтата.
Установено е, че магмените скали на кратера са взаимодействали с водата, създавайки нови минерали и отлагайки соли, въпреки че тази вода очевидно е била изобилна или не е присъствала много дълго – вероятно подпочвена вода. Но наличието на вода предполага, че това може да е била обитаема среда по това време, казват изследователите.
„Събрахме проби, които ще бъдат върнати на Земята, и те трябва да осигурят критично доказателство за това какви видове организми, ако има такива, са обитавали скалите на дъното на кратера Jezero, когато са взаимодействали с водата“, казва Ян Лиу, учен в Лабораторията за реактивни двигатели на НАСА и водещ автор на едно от изследванията.
Четирите проби са добити от две зони, едната наречена Seitah, а другата Maaz. Скалата Seitah изглежда се е образувала под земята чрез бавно охлаждане на дебел слой магма. Скалите Maaz може да са се охладили сравнително по-бързо в горен слой подземна магма или след изригване на вулканичeн материал на повърхността. Така или иначе, всеки скален слой, който някога е покривал тези области, оттогава е ерозирал или от вода, или от вятър.
Лиу казва, че пробите от Seitah са едрозърнеста магмена скала, съдържаща минерала оливин, отбелязвайки, че три марсиански метеорита, намерени на Земята, имат подобен състав.
Изследването на пробите на Земята може да разкрие кога се е образувала скалата и да даде по-твърд отговор кога течна вода е съществувала на марсианската повърхност. Водата в течно състояние е ключова съставка за живота.
„Разбирането кога и за колко време климатичните условия на Марс са позволили стабилността на течната вода е от централно значение за по-големите въпроси, които се опитваме да разгледаме с тази мисия и връщане на проби – дали животът някога е съществувал на Марс, преди милиарди години“, казва геохимикът и съавтор на изследването Дейвид Шустър от Калифорнийския университет в Бъркли.
