Основният разговор около изменението на климата се фокусира главно върху едно нещо: колко въглерод има във въздуха – и като цяло, как да го намалим. Това, за което се говори по-малко, но може да стане невероятно важно, е колко въглерод има в нашите океани. В океана има 50 пъти повече въглерод от атмосферата. Някои изследователи на климата вярват, че ако можем само леко да увеличим количеството въглерод, което океанът може да абсорбира от атмосферата, бихме могли да избегнем някои от най-лошите ефекти от изменението на климата.
Това може да изглежда необичайно, когато го чуете за първи път, но помислете за това малко по-дълго. Океанът покрива приблизително 70 процента от повърхността на Земята и абсорбира въглеродния диоксид по естествен път, като го разтваря ефективно. Фитопланктонът в океана използва този въглероден диоксид и слънчева светлина, за да извършва фотосинтеза точно като наземните растения. Чрез този процес се произвежда кислород – фитопланктонът всъщност е отговорен за около 50 процента от кислорода в нашата атмосфера.
Някои изследователи на климата предполагат, че ако можем просто да увеличим количеството фитопланктон в океана, бихме могли да извлечем повече въглерод от атмосферата. Добре познат начин за създаване на цъфтеж на фитопланктон е въвеждането във водата на желязо, важно хранително вещество за общността на планктона. Много части от океана са с ниско съдържание на желязо, така че дори сравнително малко добавяне на желязо може теоретично да произведе много фитопланктон и по този начин да премахне много въглероден диоксид от атмосферата.
Как да използваме нашите умиращи океани като оръжие срещу изменението на климата?
„Дайте ми половин танкер с желязо и ще ви дам ледников период“, пише Джон Мартин, океанограф от Moss Landing Marine Laboratories през 1988 г. Тогава повечето хора едва започваха да се запознават с идеята на изменението на климата, както го познаваме сега. Но това е и времето, когато хората започнаха да мислят за това как торенето с желязо може да повлияе на растежа на фитопланктона и на свой ред да промени нивата на въглерод в атмосферата.
Въпреки че учените по климата са прекарали доста време в обсъждане на тази стратегия помежду си, не е имало съгласувани усилия тя да бъде проучена по-нататък и да бъде взета на сериозно. Кен Бюселър, морски радиохимик в Океанографския институт Уудс Хоул, е учен, който е направил някои изследвания на наторяването с желязо в океана. Той и неговият екип проучват дали въвеждането на желязо може да „промени въглеродния поток към дълбокия океан“ и откриват, че има значителен ефект на улавяне на въглерода.
Бюселър казва пред The Daily Beast, че неговото изследване е направено преди почти 20 години и оттогава не е имало много други.
„Това, което се случи преди 20 години, беше, че започнахме да обикаляме и разпръсквахме химическа форма на желязо и да търсим този фитопланктон – реакцията на растенията – и наистина опитът показа много ясно, че ако увеличите желязото, тогава можете да създадете повече усвояване на въглероден диоксид“, казва Бюселер. „Разликата между сега и преди 20 години е, че мисля, че климатичната криза е много по-очевидна за обществеността.“
Използването на океаните за борба с изменението на климата се превърна в много обсъждана тема сред учените по климата през последните години и Бюселер е част от група учени, които публикуваха проучване чрез Националните академии на науките, инженерството и медицината в края на миналата година, който изглеждаше при наличните опции, включително увеличаване на нивата на фитопланктона.
„Имаме голям резервоар. Той вече поема една трета от парниковите газове. Въпросът, който хората сега задават е, какво можем да направим, за да подобрим това?“ – каза Бюселер и предлага: „Да правим експерименти.“
Самите експерименти няма да навредят на естествената екосистема на океана, каза Бюселер, но те биха могли да ни кажат много за това как въвеждането на повече желязо в океана в много по-голям мащаб може да повлияе на тази екосистема в дългосрочен план. Той не вярва, че извършването на това в голям мащаб би причинило значителна вреда, но е важно да се направят изследванията, за да можем да знаем това със сигурност. Той каза, че „много консервативна“ оценка би била, че до един гигатон въглероден диоксид може да се отделя всяка година, ако този процес се извършва в мащаб.
„Това ще промени видовете растения и животни, които растат, но това вече се случва с промените в температурата и киселинността“, каза Бюселер.
Дейвид Сийгъл, професор по морски науки в Калифорнийския университет в Санта Барбара, казва пред The Daily Beast, че торенето с желязо също би било доста лесно да се направи. Можете просто да вземете рибарска лодка и да започнете да разполагате желязото там, където ще бъде най-ефективно за стимулиране на растежа на фитопланктона.
„Може да се направи сравнително евтино. Всеки атом желязо, който добавите на правилните места, може да накара десетки хиляди атоми въглерод да се фиксират“, което означава да бъдат абсорбирани от водата. „Това е доста ефективно“, каза Сийгъл. „Можете да разположите съдове, които изпускат железен оксид във водата – дори само желязна руда във водата – и можете да направите цветя, които можете да видите от космоса. Ние знаем това.
Ефектите биха настъпили доста бързо. Учените, които са въвели желязо в морската вода в миналото, са видели, че цъфтежът на фитопланктона може да започне да става видим през първите 24 часа. Идеалното място за въвеждане на желязото би било там, където то е в най-малко изобилие, което би било части от океана – главно в южното полукълбо – които не са близо до сушата. Желязото, което попада в океана, обикновено идва от прах, който духа към океана от сушата.
И Бюселер, и Сийгъл подчертават, че това не трябва да се разглежда като алтернатива на прекратяването на използването на изкопаеми горива. Това все още е от решаващо значение, когато става въпрос за шанс за преодоляване на изменението на климата. Но избягването на най-лошите последици от изменението на климата ще изисква също разработване на стратегии за премахване на въглерода, за да се намали натоварването от парникови газове във въздуха.
„Дори и да декарбонизираме нашите икономики, все още има 20 или повече гигатона въглероден диоксид, който трябва да бъде отстранен от атмосферата, за да бъдем някъде близо до целите на Парижкото споразумение“, казва Сийгъл.
