Нова структура в човешките клетки е открита от изследователи в Институт Каролинска (Karolinska Institutet) в Швеция в сътрудничество с техни колеги от Великобритания. Структурата е нов тип протеинов комплекс, който клетката използва, за да се прикрепи към околната среда и се оказва, че играе ключова роля в клетъчното делене. Изследването е публикувано в списание Nature Cell Biology.
Клетките в тъканта са заобиколени от мрежеста структура, наречена екстрацелуларна матрица. За да се прикрепят към матрицата, клетките имат рецепторни молекули на техните повърхности, които контролират сглобяването на големи белтъчни комплекси в тях.
Тези така наречени адхезионни комплекси свързват външната с вътрешната част на клетката и също така сигнализират към нея за непосредствената заобикаляща я среда, което влияе върху нейните свойства и поведение.
Изследователите от Karolinska Institutet са открили нов тип адхезионен комплекс с уникален молекулен състав, който го отличава от вече познатите.
„Изненадващо е, че има нова клетъчна структура, открита толкова късно – едва през тази 2018 г.“, казва главният изследовател Щафан Стрьомблад (Staffan Strömblad), професор в катедрата по биологични науки и хранене. „Съществуването на този тип адхезионен комплекс напълно ни е убягнало.“
Новооткритият адхезивен комплекс може да даде отговори на въпроси без отговор досега, например, как клетката може да остане прикрепена към матрицата по време на клетъчното делене. Предишните известни адхезионни комплекси се разтварят по време на процеса, за да се позволи на клетката да се раздели. Но не и този нов тип.
„Ние показахме, че този нов адхезивен комплекс остава и прикрепва клетката по време на клетъчното делене“, казва професор Стрьомблад.
Изследователите също така показват, че новооткритите структури контролират способността на дъщерните клетки да заемат точното място след клетъчното делене. Тази функция на паметта е била прекъсната, когато изследователите са блокирали адхезивния комплекс.
Изследването се прави на човешки клетъчни линии, като се използва главно конфокална микроскопия и мас спектрометрия. Необходими са допълнителни проучвания за изследване на новия комплекс на адхезия в живите организми.
„Нашите открития повдигат много нови и важни въпроси за присъствието и функционирането на тези структури“, казва Стрьомблад.
„Ние вярваме, че новият комплекс участва и в други процеси освен клетъчното деление, но това остава да бъде открито“.
Изследователите са нарекли новооткритата клетъчна структура „ретикуларни следи“, за да отговаря името им на тяхната мрежеста форма.
