Кометата 323P/SOHO е открита през 1999 г. и има орбита от огън и лед: На своята дълбоко елиптична 4-годишна орбита около Слънцето тя излиза почти до орбитата на Юпитер, но след това пада обратно само до над 5 милиона километра от горещата повърхност на Слънцето. Ако стоите на кометата в този момент, ще се почувствате като да гледате надолу в доменна пещ.
Излишно е да се казва, че това ще отнеме нещо от кометата – няколко парчета, големи колкото къщи. 323P/SOHO беше открита на изображения, направени от слънчевата мисия на НАСА/ЕСА SOHO, когато кометата се приближи до звездата. Странно, това не е много активна комета и изглежда, че показва активност – става по-ярка поради изхвърлянето на прах при нагряване – когато е много близо до Слънцето. Това показва, че за разлика от повечето комети, в нея няма много лед. В противен случай щеше да започне да носи опашка, докато поне прекоси орбитата на Марс по пътя си.
Като се има предвид, че 323P се приближава толкова близо до Слънцето, но е успяла да оцелее няколко предишни преминавания, когато отново се е завъртяла около Слънцето, астрономите бяха готови за това. Само седмици преди перихелия – най-близкия подход до Слънцето – те я наблюдаваха с огромния телескоп Subaru и не откриха нищо нередно. По това време кометата беше само малко по-близо до Слънцето, отколкото Земята, и не показваше признаци на активност, както преди.
Перихелият беше на 17 януари 2021 г. и астрономите трябваше да изчакат, за да попадне Слънцето зад него, преди да могат да насочат повече „прицели“. След това, през февруари и март, те използваха няколко големи телескопа, включително CFHT, Gemini, Lowell Discovery Telescope и Hubble, за да я разгледат.
И тя изглежда различно. Кометата 323P/SOHO, наблюдавана от Subaru, преди да премине Слънцето, не показва никаква активност, а след като премина (вдясно) от CFHT, показва дълга прахова опашка.
Показва дълга, тясна опашка, подобно на това, което се вижда след разпадането на комета; Кометите са много крехки и когато загубят достатъчно лед, който ги държи заедно, те могат да се разпаднат, превръщайки се в облак от развалини и отломки, заобиколен от разширяващ се облак прах.
Снимките на Хъбъл показват, че две части са се счупили, и двете с диаметър приблизително 40 метра, ако се съди по това колко ярки са били. Имайте предвид, че твърдата част на самата комета, наречена ядро, е малко по-малка от 200 метра в диаметър, така че това са значителни парчета.
Като се има предвид колко гореща става кометата, докато преминава покрай Слънцето, е малко вероятно да има воден лед, останал дори дълбоко във вътрешността й. Така че защо се разпада?
Бърза серия от наблюдения дават улика: кометата става по-ярка и по-тъмна за много кратък период от време, вероятно само половин час. Това вероятно се дължи на въртенето й. Ако е удължена, тогава докато се върти, виждаме широката й страна и след това тесния й край, така че става по-ярка и по-тъмна. Количеството, което променя яркостта на кометата, показва, че е около 1,4 пъти по-дълга по едната ос от другата.
Но това е странно. Половинчасово въртене би я направила най-бързо въртящата се комета известна досега и би трябвало да има необичайно висока якост на опън, за да не се разлети поради центробежната сила. Възможно е силите на слънчевата светлина да я завъртят толкова бързо, че да постигне ефекта YORP.
Това завъртане може да е причината за разпадането й през 2021 г. Екстремните промени в температурата само за няколко месеца, когато тя се приближава до Слънцето и отново се отдръпва, вероятно ще предизвика огромни пукнатини в скалистото тяло поради термично разширение и свиване. Когато се приближи до Слънцето, трябва да са се образували няколко големи пукнатини и бързото завъртане дръпва спусъка на доста прилично космическо свличане. Учените смятат, че някъде между 0,1 – 10% от масата на кометата е била откъсната.
Цветовете на кометата също се променят след перихелий. Ядрото отразява повече червена, отколкото зелена светлина, след като премина Слънцето. Казваме, че става по-червена – но когато гледахме червеното спрямо близката инфрачервена светлина, то изобщо не се променя много. Изхвърленият прах обаче става по-малко червен, което също е странно; прахът разпръсква синята светлина и пропуска червено, така че бихте очаквали опашката да е червена и да остане червена. Нищо подобно не е виждано досега (астрономите всъщност определят, че „Цветът на обекта беше причудлив“, и не е ясно защо се държи по този начин.
Ще има повече шансове да се проучи кометата, тъй като тя ще се върне по този начин в началото на 2025 г. и може би ще се види дали все още се държи странно. Но няма да има много повече шансове. С течение на времето гравитацията на Сатурн бавно прави орбитата още по-елиптична и я спуска по-близо до Слънцето. Ако не се разпадне преди това, почти сигурно ще се сблъска със Слънцето след няколко хиляди години.
