Ако реалният живот през 2020 г. ви изглежда прекалено сложен, утешете се с някои актуални новини: учени казват, че шансовете са 50:50, да живеем в симулация. Ези или тура на монетата зависи много от науката, която може да разкрием в близко бъдеще, казват те.
Вероятността 50/50 се закръглява от изчисление, чийто резултат е по-скоро 50,22222 до 49,77778. Scientific American цитира забележителния доклад от 2003 г. „Живеем ли в компютърна симулация?“ от философа Ник Бостром. Струва си да цитираме кратко резюме на Бостром:
„Аз твърдя, че поне едно от следните твърдения е вярно: (1) човешкият вид е много вероятно да изчезне, преди да достигне„ постчовешки “етап; (2) е малко вероятно всяка постчовешка цивилизация да проведе значителен брой симулации на своята еволюционна история (или нейни разновидности); (3) почти сигурно живеем в компютърна симулация.
От това следва, че убеждението, че има значителен шанс някой ден да станем постчовеци, които провеждат симулации на предци, е невярно, освен ако в момента не живеем в симулация. Обсъждам някои последици от този резултат. „
Scientific American посочва, че Матрицата и нейните продължения са направили много, за да прокарат симулационната теория напред, но философите са спекулирали в тази посока в продължение на хиляди години. Има и много теории, които флиртуват със симулация под маската на радикален солипсизъм и скептицизъм.
Но симулационната теория на Бостром по-специално се фокусира върху изчислителната мощност. Не е задължително да са суперкомпютри по начина, по който си ги представяме днес – помислете за предложени суперструктури от галактически мащаб, като сферите на Дайсън или дори за въображението на авторите на „Стар Трек“. Ако съществуваше компютър, който можеше да побере цялата ни вселена вътре, вероятно нямаше да разпознаем работата му.
Твърдението на Бостром е както философски, така и вероятностно смело, с обмислени резултати, които той е поставил почти на чист двоичен файл. Това накара астронома от Колумбийския университет Дейвид Кипинг да провежда собствени изчисления, използвайки аргумента на Бостром като ориентир.
Кипинг започва с байесов анализ, който позволява на калкулатора да включва предположения като начин за подпомагане на моделирането. И тъй като първите два критерия на Бостром твърдят, че няма симулация, той ги кондензира в един критерий. Тогава, обяснява Scientific American, Кипинг залага „принципа на безразличието“, който е най-неспецифичната и не-предполагаема „предишна вероятност“, която можете да използвате.
„Кипингът тогава показа, че дори в симулационната хипотеза повечето от симулираните реалности биха били нищожни“, пише Scientific American, което означава, че симулациите не могат да създадат свои собствени допълнителни симулации.
„Това е така, тъй като симулациите раждат повече симулации, изчислителните ресурси, налични за всяко следващо поколение симулации, намаляват до точката, в която по-голямата част от реалностите ще бъдат онези, които нямат изчислителната мощ, необходима за симулиране на реалности на потомство, способни да приемат съзнателни същества . „
Това звучи трудно за преглъщане, но е лесно да се разбере, ако помислим за решително измислена от човека симулация:- виртуалната машина. Ако имате Apple MacBook и искате да стартирате програма за компютър, може да използвате обвивка като Wine, за да инсталирате програмата в самостоятелен компютър, който сам по себе си е истински компютър. Но не давате на виртуалната машина целия си твърд диск – все още се нуждаете от някои негови части, за да продължите да работите с останалата част от софтуера си и да навигирате в Twitter. Подобно на руските кукли матрьошки, всяко творение трябва напълно да се побере и да не обхваща родителя.
Така че тази идея, че самите симулации е малко вероятно да породят по-нататъшни симулации, подсказва „безразличното“ байесово изчисление. Но има поне две уловки. Първата е, че самият Бостром смята, че е причудливо да се приложи принципът на „безразличие“, за да се консолидират две части в една част и т.н. Той смята, че това донякъде изкуствено претегля резултатите.
И второ, ако програмистите тук на симулирана Земя някога сами направят симулирана реалност, която включва съзнателни същества – които биха могли да приемат формата на затворена система от съзнателен изкуствен интелект, цялото изчисление на Кипинг се анулира.
Но засега все още имаме малко време в Матрицата.
