Най-голямата комета откривана някога от астрономите пътува срещу слънцето повече от 1 милион години и нейният гигантски мащаб хвърля светлина върху мистериозните обекти, които съставляват една от най-големите структури в нашата Слънчева система.
В ново изследване астрономите използват телескопа Хъбъл, за да потвърдят солидния център на гигантската комета C/2014 UN271 (Бернардинели – Бърнстийн). Това най-голямото ядро на комета, откривана някога. То надхвърля 50 пъти размера на повечето комети и е почти 140 км широко (около 85 мили).
C/2014 UN271 произлиза от облака Оорт: гигантски сферични разпръснати ледени обекти, за които се предполага, че заобикалят Слънцето в най-дълбоките и отдалечени участъци на нашата Слънчева система (всъщност се смята, че се простира на поне една четвърт от пътя до следващата най-близка звездна система, Алфа Кентавър).
Това е на теория. Защото облакът Оорт е толкова далеч, че е трудно да се засече, практически това е гигантска хипотетична мистерия, въпреки че астрономите го разглеждат като една от най-големите структури в Слънчевата система. От време на време обаче нещо изплува от тази загадъчна маса, привлечена гравитационно към Слънцето от отдалечеността на космическите хинтерланди.
C/2014 UN271 е точно такъв обект, който може да ни каже много за съществуването на замръзналите „девствени“ маси, съставляващи облака Оорт. За тях се смята, че са се формирали рано във вътрешността на Слънчевата система, преди да бъдат изтласкани към външните ръбове от гравитационните ефекти на гигантски планети като Юпитер и Сатурн.
„Тази комета е буквално върхът на айсберга по отношение на хиляди други комети, които са твърде малки, за да ги видим в отдалечените части на Слънчевата система“, казва астрономът Дейвид Джуит от UCLA.
„Винаги сме подозирали, че тази комета трябва да е голяма, защото е толкова ярка на толкова голямо разстояние. Сега го потвърдихме.“
В новия анализ Джуит и колегите му изследователи, водени от първия автор Ман-То Хюи от Университета за наука и технологии в Макао, изчисляват размера на C/2014 UN271 в най-високата резолюция досега. Те се основават на предишни оценки, като използват наблюдения на Хъбъл и моделиране, за да изолират ядрото от комата на кометата – дългата опашка от лед, сублимираща в газове след нея.
„Потвърждаваме, че C/2014 UN271 е най-голямата комета, откривана някога“, пише екипът в новото изследване.