Откакто Айнщайн предположи, че пространството и времето са неразривно свързани, учените се чудят откъде идва космическата мрежа, наречена пространство-време.
Сега продължаващите изследвания в квантовата физика могат най-накрая да стигнат до едно възможно обяснение. Странното явление, наречено квантово заплитане, може да бъде в основата на четирите измерения на пространството и времето, в което всички ние живеем, според теория описана в изданието Knowable Magazine. Всъщност, в един невероятен обрат, нашата реалност може да бъде холограма на това квантово състояние.
Когато две частици могат да реагират едновременно и мигновено помежду си, въпреки че са разделени от огромни различия, се казва, че са заплетени (entangled). Но според правилата на пространство-време, това би означавало, че частиците понякога изпращат комуникации по-бързо от скоростта на светлината – привидно противопоставяйки квантовата физика срещу скоростта на светлината, която е максималната скорост на Вселената.
„Но те всъщност изобщо не изпращат никакво съобщение“, пише Том Зигфрид в Knowable, цитирайки годишно изследване, публикувано в списанието Annual Review of Condensed Matter Physics от изследователя от Харвард, Брайън Суингъл.
И така, как заплетените частици преодоляват пространство време, което ги разделя?
„Може би отговорът е, че не е нужно да правят това – защото свръзката не се случва във времето, а самото заплитане създава мрежата пространство-време.“
Математиката зад тази идея е плътна и сложна, но ако намалим мащаба, идеята е, че математиката, която описва четирите измерения, които изпитваме – дължина, ширина, дълбочина и време – е същата като математиката, лежаща в основата на триизмерно квантово състояние.
Това е сравнимо с начините по които двуизмерното изображение проектира триизмерна холограма, според изследването. Авторите на тази авангардна теория признават, че все пак това е още неизпитана хипотеза.
„Но може да се окаже, че физиката е на ръба да погледне по-дълбоко от всякога в основите на природата „, пише Зигфрид, „в съществуване, съдържащо неизвестни преди това измерения на пространство и време.“
