Скрита под повече от 2 км лед в Гренландия се намира кръгова депресия, която най-вероятно е оставена от древен удар с космическа скала.
За кратера образуван от метеоритен удар, писа на 11 февруари списание Geophysical Research Letters. Новият кратер е само вторият, открит някога в Гренландия. Намира се на 183 км от другия кратер в страната, за който учените съобщиха миналата година.
Джоузеф Макгрегър, глациолог от Центъра за космически полети на НАСА е в екипа, открил първия кратер, наречен Хайавата (Hiawatha). В края на 2016 г., когато по-голямата част от работата по идентифицирането на кратера Хайавата е била извършена, въпреки че изследването все още предстои да бъде публикувано, Макгрегър вече е на лов за друг кратер. Намира го по-бързо, отколкото очаква.
„Бях изненадан. Наистина, може ли всъщност да има друг кратер в такава близост до първия? „, разказва Макгрегър.
Новият кратер е с диаметър 36 километра, което го прави 22-ри по големина кратер образуван след метеоритен удар, открит някога на Земята. Първият кратер, Хайавата е с дължина от 31 километра. Хайавата е по-близо до повърхността, покрит от лед с дълбочина „само“ около 930 метра. Новият кратер е погребан под 2 км лед. И двата кратера са в северозападната част на Гренландия, а учените имат голямо количество информация за този отдалечен, леден район, просто защото много от техните изследователски полети са от близката въздушна база Туле.
За да намери кратерите, изследователският екип е комбинирал сателитни изображения на ледниковия пласт на Гренландия и радарни данни, събрани от въздухоплавателни средства. С помощта на радарните данни учените могат да „видят“ през леда, използвайки радарни вълни, които се отразяват в скалната основа в долната част и се връщат обратно. Повечето от данните са получени благодарение на спътниците Terra и Aqua на НАСА и програмата IceBridge за въздушни проучвания на космическата агенция; всички тези данни са публично достъпни.
„Всеки можеше да намери данните“, казва Макгрегър. „Всъщност някои любители го направиха“.
След публикуването на доклада за първия открит кратер, Хайавата, през ноември 2018 г., някои членове на обществото се свързват с Макгрегър, за да насочат вниманието му към наличието на втория кратер.
„Възрастта на новия кратер е трудно да се прецени“, казва Макгрегър. „Най-старият слой лед, датиран над депресията, е на около 79 000 години, но ледът се топи, така че това не означава много“.
Използването на съотношенията дълбочина-ширина на кратера, е позволило на екипа да оцени възрастта му по скоростта на ерозията, оценката обаче, е много груба. Изследователите фиксират възрастта на двата кратера между 100 милиона и 100 000 години, като Хайавата е вероятно по-млад.
Учените са доста сигурни, че новият кратер е получен наистина при въздействие на метеорит. Единственото друго обяснение за новооткритата депресия е, че това би могло да е вулканична калдера, казва Макгрегър, но вулканичните скали създават магнитни аномалии, които просто не присъстват в случая.
„Макар да е изненадващо, че първата известна двойка гренландски кратери е толкова близо един до друг, размерът на извадката от два кратера е твърде малка, за да промени разбирането за това колко арктически удари има или колко бързо се разрушават кратерите“, казва Макгрегър.
Най-вероятно, Хайавата и новият кратер са „най-големите и най-лесни за откриване. Другите кратери вероятно ще бъдат много по-малки и по-трудни за намиране“, предполагат учените.
„Да се дадат точни отговори на много от въпросите относно възрастта и формирането на кратерите няма да е лесно“, добави той.
„Трябва да пробиете 2 километра лед, а след това, в зависимост от това какъв елемент от историята на кратера ви интересува, може да се наложи да пробиете още 100 или 200 метра“, каза Макгрегър. Той добави, че цялото оборудване ще трябва да бъде изтеглено на повече от 160 км във вътрешността на страната през леда. Това си е технологично предизвикателство.
