ExoMars Trace Gas Orbiter направи забележително откритие. Изглежда, че има голямо находище от воден лед, приблизително с размерите на езерото Ери и езерото Онтарио, взети заедно, лежащо точно под повърхността на Гранд Каньон на Марс.
Valles Marineris е огромен каньон, който се простира по повърхността на Марс близо до неговия екватор. С дължина над 4000 километра, ширина 200 километра и дълбочина до 10 километра, той е приблизително 10 пъти по-дълъг и 5 пъти по-широк от Големия каньон на Земята. Доскоро той „скриваше“ ценен ресурс — значителни количества вода, очевидно лежащи точно под повърхността в дълбоките долини на характеристиката, известна като Candor Chasma.
Това откритие е направено с помощта на данни, изпратени обратно от инструмента FREND (епитермален неутронен детектор с фина разделителна способност), на борда на космическия кораб на ESA-Roscosmos ExoMars Trace Gas Orbiter (TGO). FREND открива неутрони, произведени, когато високоенергийни космически лъчи ударят повърхността на Марс. Тъй като тези частици могат да проникнат в горните слоеве на повърхността, те засягат минерали и отлагания под повърхностния прах. Чрез анализиране на данните, които FREND събира, учените могат да определят какво може да се крие под този прах.
„С TGO можем да погледнем надолу до един метър под този прашен слой и да видим какво наистина се случва под повърхността на Марс – и най-важното, да локализираме богати на вода „оазиси“, които не могат да бъдат открити с предишни инструменти“. Това казва Игор Митрофанов от Института за космически изследвания на Руската академия на науките, главният изследовател на FREND в Европейската Космическа Агенция.
„FREND разкри област с необичайно голямо количество водород в колосалната система на каньона Valles Marineris: ако приемем, че водородът, който виждаме, е свързан с водни молекули, до 40 процента от близкия до повърхността материал в този регион изглежда е вода “, обясни Митрофанов.
„Неутроните се произвеждат, когато високо енергийни частици, известни като „галактически космически лъчи“, удрят Марс; по-сухата повърхност излъчва повече неутрони от по-влажните и така можем да заключим колко вода има в почвата, като погледнем неутроните, които излъчва“, казва съавторът на изследването Алексей Малахов, също от Института за космически изследвания на Руската академия на науките. „Уникалната техника за наблюдение на FREND носи много по-висока пространствена разделителна способност от предишните измервания от този тип, което ни позволява сега да видим водни елементи, които не са били забелязани преди.“
Според ESA: Тази вода може да бъде под формата на лед или течна, която е химически свързана с други минерали в почвата. Други наблюдения обаче ни казват, че минералите, наблюдавани в тази част на Марс, обикновено съдържат само няколко процента вода, много по-малко, отколкото се вижда от тези нови наблюдения.
Водният лед обикновено се изпарява в този регион на Марс поради условията на температура и налягане близо до екватора. Същото важи и за химически свързаната вода: правилната комбинация от температура, налягане и хидратация трябва да я има, за да предпази минералите от загуба на вода. Това предполага, че във Valles Marineris трябва да има някаква специална, все още неясна комбинация от условия, за да се запази водата – или че тя по някакъв начин се попълва.
През годините е имало много открития на вода на Марс – кратери, пълни с воден лед, езера от саламура под южния полюс и множество ледници, погребани под земята. Въпреки че тези открития са завладяващи и показват, че Марс наистина е бил много по-влажно място в по-топлото си минало, има нещо по-значимо в това откритие.
Голяма част от водата, открита досега, е била в много отдалечени райони на ледените полюси на планетата, където е по-малко вероятно да изпращаме роботизирани мисии, или е била заровена дълбоко под повърхността, където вероятно никога няма да можем да достигнем, за да имаме достъп до нея.
Ако TGO е открил изобилно находище на воден лед в дълбоките долини на Valles Marineris, това може да се окаже едно от най-добрите места за търсене на доказателства за миналото на Марс. Може да бъде и потенциален ресурс за бъдещи изследователи и заселници на Червената планета.