В сравнение с преди две десетилетия, планетата сега отразява обратно в космоса около половин ват по-малко слънчева светлина от повърхността си на квадратен метър. Това е около 0,5% намаление на блясъка на Земята, официално известен като албедо.
Може да не изглежда много, но по-голямата част от този спад е настъпил само през последните три години от наличните данни, бърза промяна, която шокира изследователите, изучаващи 20 -годишни космически измервания.
Известно е, че Земята отразява около 30% от слънчевата светлина, която свети върху нея.
„Спадът на албедото беше такава изненада за нас, когато анализирахме данните от последните три години след 17 години почти постоянно албедо“, казва Филип Гуд, водещ автор на новото проучване и изследовател в Технологичния институт на Ню Джърси в съобщение за медиите, публикувано на 30 септември. Изследването е публикувано в списанието Geophysical Research Letters през август.
И така, какво означава, че Земята бавно се затъмнява?
Колкото по-малко слънчева светлина Земята отразява от повърхността си и изпраща обратно в космоса, толкова повече от нея се улавя в атмосферата. Изследователите предполагат, че допълнителната доза слънчева топлина може да затопли глобалните температури, добавяйки към това, което човешката дейност прави от години. Екипът казва, че тази промяна в улавяната светлина „е от същия мащаб“ като общото въздействие на хората върху климата през последните две десетилетия.
„Всъщност този факт е доста притеснителен“, казва в съобщението Едуард Швитерман, планетарен учен от Калифорнийския университет в Ривърсайд, който не е участвал в новото изследване. Но затъмняването не е напълно естествено. Хората носят част от вината, но каква част, остава неясно.
Защо Земята губи своя блясък?
Докато анализират данните, събрани от Слънчевата обсерватория Big Bear в Южна Калифорния между 1998 и 2017 г., изследователите установяват, че спадът в земното албедо не корелира с редовните промени в яркостта на слънцето, което означава, че нещо на Земята е предизвикало промяната.
Сателитните измервания на НАСА разкриха, че ниско разположените облаци, надвиснали над източния Тихи океан, край западното крайбрежие на Северна и Южна Америка, изчезват през последните години.
Плътни ниско разположени облаци като тези, които се намират на около километър и половина или повече от земната повърхност, се охлаждат повече, отколкото се затоплят, защото отразяват слънчевата топлина. Облаците по-горе са по-тънки и са склонни да улавят топлина. Така че, по-малко ниско разположени облаци означава по-тъмна Земя с по-топли температури.
Изследователите казват, че е имало намаляване на тези охлаждащи облаци, защото източната част на Тихия океан се е затоплила благодарение на климатичното явление, наречено Тихоокеанско десетично колебание, което обикновено се колебае на всеки 20 до 30 години между „топла“ и „хладна“ фаза.
Това явление се измества към своя „топъл режим“ през 1977 г. и остава там оттогава, според Института по климата. Изследователите казват, че глобалното изменение на климата, силно задвижвано от изгарянето на изкопаеми горива, влияе до известна степен на тези колебания.
Отдавна се смята, че колкото по-топъл е въздухът, толкова повече океанска вода се изпарява; колкото повече водни пари във въздуха, толкова повече капчици вода се сливат в облаци, които отразяват светлината обратно в космоса. Казано по-просто, повече облаци се равняват на по-високо албедо.
Учените се надяваха, че този процес ще балансира затоплящия ефект, който хората причиняват на Земята, „но това [изследване] показва, че обратното е вярно“, казва Швитерман. Защо обаче по-топлите температури премахват ниските, охлаждащи облаци от атмосферата, не е ясно.
Облаците са изключително трудни за изучаване. Част от проблема е, че учените нямат исторически данни за това как са се държали през прединдустриалната епоха, за разлика от парниковите газове, които са били запазени в мехурчета от ледено ядро, дървета и вкаменелости. Друго препятствие се крие в това колко е сложно да се симулират облаците в научни модели, които помагат да се разбере по-добре техният състав и активност.
Проучване от 2016 г. предлага една от многото теории: по-топлата земя тласка ниските облаци нагоре. Колкото по-високи са облаците, толкова повече топлина улавят от слънцето и по-топла става Земята.
