Екип от учени вярва, че е разкрил причината изтребила племето ацтеки в Мексико през 1545 г., когато загиват около 15 милиона души.
В публикация в Nature Ecology & Evolution те описват как ДНК, извлечена от зъбите на 29 скелета, погребани в гробище в южната част на Мексико, разкрива преди това неидентифицирани следи от бактерията Salmonella enterica.
Известно е, че бактерията причинява чревна треска, пример за която е коремният тиф. Според проучването симптомите съвпадат с тези, споменати в записите от времето, които описват жертвите, развиващи червени петна по кожата, повръщане и кървене от различни отвори на тялото.
Епидемията е една от няколкото епидемии, които нападат местното население скоро след пристигането на европейците в началото на 16 век.
„Когато европейците пристигат в Мексико, те носят със себе си много различни заболявания“, споделя Ашлид Ваген, съавтор на изследването, пред The Independent. „Появяват се десетки непознати дотогава епидемии в Новия свят и местното население в Мексико е особено силно засегнато“.
„Това, за което говорим, е опустошителното изтребване на коренното население от дотогава неизвестни болести“, казва Карлийн Додс Пеньок, преподавател по международна история в Шефилдския университет, за The Independent.
„Степента на смъртност е може би 80 или 90% към 1600 г.“, каза тя. „Представете си, че девет от всеки 10 души умират – това е почти невъобразимо.“
Причините за епидемията от 1545-1550 г. са били обсъждани повече от век. Шарка, пневмония и грип са предложени като възможности, но историците никога не са постигнали консенсус.
Местното население дава името „cocoliztli“ на епидемията, общ термин, означаващ „мор“ в езика на ацтеките Nahuatl.
Въпреки че оценките варират, епидемията вероятно е изтребила между пет и 15 милиона души – до 80% от населението.
Новата епидемия идва само две десетилетия след епидемията от едра шарка, която убива до осем милиона души непосредствено след испанското пристигане и се смята за една от най-опустошителните епидемии в човешката история.
Епидемията засяга големи части на централно Мексико и Гуатамала, като вероятно се простира на юг до Перу.
Г-жа Ваген и нейният екип анализират ДНК от два комплекта скелети: 24 от тях са били погребани в гробище, което е тясно свързано с епидемията „cocoliztli“ и пет намерени в друго гробище, което се е използвало преди испанските колонизатори да пристигнат в Мексико през 1519.
ДНК се анализира с помощта на нов софтуер, който позволява на учените да преглеждат всички познати патогени.
„Това е новаторски подход за нашата област – изследване на древна ДНК“, казва г-жа Ваген. „Това ни позволява да изследваме всички патогени, които познаваме днес, без да е необходимо да посочваме специфичен целеви организъм. Можем да търсим непознатото, което е прекрасно“.
Следи на салмонела са открити в 10 от 24 скелета от времето „след контакта с испанците “ и нито един от „предконтактните“ тела, които г-жа Ваген описва като „голямо откритие“.
„Древната ДНК не винаги се запазва много добре. Разрушава се с течение на времето“, казва тя. – Значи, за да открием остатъци от салмонела в 10 от 24 скелета е доста значителен резултат“.
Фактът, че има и следи в зъбите, също е значим.
„Салмонелата е заболяване, с което обикновено хората се заразяват чрез замърсена храна или водоизточници“, казва тя. – Болестта започва в червата, така че да намерим патогена в зъбите, предполага, че заразата вече е влязла в кръвта. Болестта се е разпространила навсякъде в тялото им. Това предполага, че тези хора не просто са носители на болестта – те са били жертви на това заболяване.
Необходими са още проучвания, за да се определи дали салмонела ентерика е единствената причина за епидемията или и други вируси и патогени също са налични в скелетите. Г-жа Ваген също посочва, че нейният екип е анализирал само една група скелети от едно място за погребения.
„Ние просто не знаем дали този патоген присъства в други области (засегнати от избухването на епидемия)“, обяснява тя.
Дали европейците са донесли салмонелата сред местното население не може да се твърди със сигурност.
Някои от фактите обаче сочат към това заключение. Салмонела enterica съществува в Европа много преди испанците да започнат своето завладяване на региона. Но в нито един от скелетите, анализирани за това изследване, от времето преди идването на испанците, е нямало следи от патогена.
Освен това е възможно някой да носи бактерията и без да има симптоми.
„Изглежда, здрави хора биха могли да пътуват от Европа за Мексико, без да знаят, че носят зараза“, казва г-жа Ваген.
Ако фекалиите на заразеното лице са влезли в контакт с местното водоснабдяване, това би могло да доведе до бързо разпространение на болестта, обяснява тя.
Елизабет Греъм, професор по археология в университетския колеж в Лондон обаче, предлага по- различно тълкуване на констатациите.
„Салмонелата не винаги е била основната причина за унищожителната епидемия“, казва тя пред „Индипендънт“.
Хората може да са се разболели от друго заболяване, което означава, че те са били по-малко способни да се грижат за себе си и за другите, което увеличава риска от заболяване от салмонела.
Всички са били заразени много бързо. Никой не е можел да се грижи за никого“, обяснява тя. „Салмонелата може да е знак, че хората не са можели да се грижат един за друг „.
Тя обаче приветства изследването и разработването на подобрени инструменти за ДНК анализ, използвани в него.
„Дори и днес диагностицирането на болестите е трудно“, казва тя. „Много по-трудно е да се опитаме да разберем как хората са умрели преди стотици години.“
Инфекциозните заболявания са особено трудни за идентифициране, обяснява професор Греъм, тъй като те обикновено не засягат скелета.
„Почти не можеше да се открие ДНК върху скелети преди известно време“ , казва тя. „Методите за откриване със сигурност днес са се подобрили.“
Доктор Додс Пенек също приветства проучването и измеримите му заключения. „Салмонелата вероятно не е цялата история и това проучване не отговаря на всички въпроси“, казва тя. „Но то предлага много интересни допълнителни доказателства за случилоно се в долината на Мексико и отвъд него в средата на 16 век“.
