Сега има още повече доказателства, че причудлива звездна система, разположена върху носа на съзвездието Орион, може да съдържа най-редкия тип планета в познатата Вселена: един-единствен свят, обикалящ около три слънца едновременно.
Звездната система, известна като GW Orionis (или GW Ori) и разположена на около 1300 светлинни години от Земята, става изкушаваща цел за изследване; с три прашни оранжеви пръстена, вложени един в друг, системата буквално прилича на гигантско биче око в небето. В центъра на това биче око живеят три звезди – две заключени в тясна двоична орбита една с друга, а трета се върти широко около другите две.
Системите с тройни звезди са рядкост в космоса, но GW Ori става още по-странна, колкото по-отблизо я гледат астрономите. В документ от 2020 г., публикуван в The Astrophysical Journal Letters, изследователите разглеждат отблизо GW Ori с телескопа Atacama Large Millimeter/Submillimeter Array (ALMA) в Чили и откриват, че трите прахови пръстена на системата всъщност не са подравнени един с друг, като най-вътрешният пръстен диво се клатушка в орбитата си.
Екипът предполага, че една млада планета или нейното създаване може да изхвърли гравитационния баланс на сложната структура на трите пръстена на GW Ori. Ако откриването бъде потвърдено, това ще бъде първата планета с тройно слънце в известната Вселена.
Сега статия, публикувана на 17 септември в списанието Месечни известия на Кралското астрономическо дружество, предлага нови доказателства за съществуването на тази рядка планета. Авторите на изследването правят 3D симулации, за да моделират как биха могли да се образуват мистериозните празнини в пръстените на звездната система, въз основа на наблюдения на други прахови пръстени (или „протопланетни дискове“) другаде във Вселената.
Екипът проверява две хипотези: Или счупването на пръстените на GW Ori е причинено от въртящия момент на трите въртящи се звезди в центъра на системата, или счупването се появява, когато в един от пръстените се е образувала планета.
Изследователите стигат до извода, че няма достатъчно турбуленция в пръстените, за да работи теорията на звездния въртящ момент. По-скоро моделите предполагат, че наличието на огромна планета с размер на Юпитер – или може би няколко планети – е по-вероятното обяснение за странната форма и поведение на пръстените.
Ако бъдещите наблюдения на системата подкрепят тази теория, GW Ori може да е „първото доказателство за планета, която издълбава празнина в реално време“, казва водещият автор на изследването Джеръми Смолвуд от Университета в Невада, Лас Вегас.
За съжаление, хипотетичен наблюдател на тази планета всъщност не би могъл да види и трите слънца, изгряващи и движещи се в небето; двете звезди в центъра на системата се движат по толкова тясна двойна орбита, че биха изглеждали като една голяма звезда, като третата се върти около тях, казват изследователите.
Но ако бъде потвърдено, самото съществуване на този свят ще докаже, че планетите могат да се формират при по-широк спектър от условия, отколкото учените са осъзнавали по-рано.
