Космическият телескоп Хъбъл на НАСА наблюдава Голямото червено петно на Юпитер от 2009 г. През това десетилетие ветровете във външната лента на циклона се ускориха, докато във вътрешните му части се забавиха.
Учените не са сигурни какво означават променящите се ветрове за Голямото червено петно, което се свива. Най -мощният космически телескоп на НАСА, Хъбъл документира мистериозната промяна в Голямото червено петно на Юпитер.
Всъщност то е бушуващ циклон с широчина 16 000 км, достатъчно голям, за да погълне Земята. Червеното петно се свива и става все по-кръгло, откакто астрономите започват да го наблюдават преди около 150 години.
Но никой не може да проследи скоростта на неговото спирално движение, докато Хъбъл не обърна поглед към далечната оранжева точка през 2009 г.
Планетарните учени Майкъл Уонг и Ейми Саймън наскоро анализираха данните на Хъбъл за десетилетие за скоростите на вятъра на Голямото червено петно, които могат да надхвърлят 600 км в час.
НАСА обяви в понеделник, че техните изследвания показват, че външната лента на циклона се ускорява: Скоростта на вятъра се е увеличила с 8% от 2009 до 2020 г. В същото време във вътрешния му регион скоростта на вятъра значително се е забавила.
„Когато първоначално видях резултатите, се попитах: „Има ли смисъл това?“ Никой досега не е виждал нещо подобно „, казва Уонг, който работи в Калифорнийския университет в Бъркли.
„Но това е нещо, което само Хъбъл може да направи. Дълголетието на Хъбъл и текущите наблюдения правят разкритието възможно. „
Като цяло средната скорост на вятъра на мястото се увеличава, макар и само с по-малко от 3 км в час на земна година. Все още никой не знае какво ни казват променящите се ветрове за бурята като цяло.
Това е трудно за диагностициране, тъй като Хъбъл не вижда много добре дъното на бурята. Всичко под върховете на облаците е невидимо в данните „, казва Уонг.“ Но това е интересна част от данните, която може да ни помогне да разберем какво подхранва Голямото червено петно и как поддържа енергията му. „
Уонг, Саймън и други изследователи за първи път публикуваха своите открития в списанието Geophysical Research Letters миналия месец.
Голямото червено петно продължава да е загадка. Изследователите все още не разбират много за Голямото червено петно, включително колко дълго ще продължи. Бурята е оцеляла толкова дълго, защото е вклинена между два струйни потока – ленти от атмосферата на Юпитер – които се движат в различни посоки. Това е „подаване на инерция във вихъра“, каза по-рано ученият от НАСА Глен Ортън пред Insider.
Някои учени предполагат, че бурята ще се срути и ще изчезне само за няколко десетилетия поради свиващия се размер. Други не са съгласни.
Филип Маркъс, изследовател от Калифорнийския университет в Бъркли, който е съавтор на новото проучване с Уонг и Саймън, твърди, че „Голямото червено петно няма опасност да изчезне“.
„За да разберат здравето на петното, планетарните учени трябва да проучат здравето на неговия вихър, а не на облака му; свиването на облака не е предвестник на изчезването му“, пише Маркъс на Astronomy.com през 2019 г. „Въз основа на взаимодействията на мястото с други вихри, открити от моята група в Бъркли, няма доказателства, че самият вихър е променил своя размер или интензитет. „
Междувременно други данни също разкриват изненади – включително, че Голямото червено петно става все по-високо, тъй като се свива на широчина.
Миналата година изображения от „Хъбъл“ и наземната обсерватория „Близнаци“ разкриха дупки в облачната покривка на циклона. Учените също са използвали тези изображения, комбинирани с данни от космическия кораб Juno, обикалящ около Юпитер, на НАСА, за да картографират удари на мълнии в рамките на Голямото червено петно.
„Тъй като сега рутинно имаме тези изгледи с висока разделителна способност от няколко различни обсерватории и дължини на вълните, ние научаваме много повече за времето на Юпитер“, каза Саймън. „Това е нашият еквивалент на метеорологичен спътник. Най-накрая можем да започнем да разглеждаме метеорологичните цикли.“
