НАСА изпраща роботизиран ровър да търси воден лед при кратер близо до Южния полюс на Луната. През 2023 г. ровърът с размер като на голф-колича ще кацне близо до западния ръб на кратера Нобиле, широка 73 км депресия, която почти перманентно е в сянка.
Мисията Вайпър е предназначена да подкрепи плановете за човешки изследвания на Луната, защото ледът може да бъде добит и да се използва за питейна вода и ракетно гориво.
НАСА иска да върне астронавти на лунната повърхност през настоящото десетилетие. Програмата Артемис (Артемида) на космическата агенция възнамерява да изпрати първата жена и първия цветнокож на Луната. Програмата може да установи дългосрочно човешко присъствие на единствения естествен спътник на Земята.
Даниел Андрюс, ръководител на проекта Вайпър от изследователския център на НАСА Еймс в Калифорния, заяви, че мисията на лунохода 2023 ще помогне на учените да разберат колко лесно или трудно би било за хората да извличат водния лед.
„Ако ресурсите са изобилни и достъпни, това наистина ще промени характера на устойчивото присъствие на хората [на Луната] и също така ще ни помогне да разберем естеството на начина, по който извличаме тези ресурси“, обясни той.
Различни доказателства сочат, че има милиарди тонове лунен лед, заключени в полярни кратери, които никога не виждат слънчева светлина и където температурите падат до -223C (-370F). Намирането в постоянна сянка създава стабилна и много студена среда, необходима за запазване на големи замръзнали находища.
Даниел Андрюс казва, че Вайпър (Viper – Volatiles Investigating Polar Exploration Rover) може да помогне на учените да разберат ключови въпроси относно ледените находища, като „къде е ледът, в какви концентрации, колко на дълбоко“.
Антъни Колапрет, водещият учен по проекта Вайпър, също базиран в НАСА Еймс, казва: „Никога не сме виждали нещо подобно на това, което ще видим, когато пристигнем на Южния полюс.
„Полюсите на Луната са драматични, особено Южният полюс, където древни въздействия са издигнали планини, пред които Хималаите с Еверест са джуджета … това ще бъде нещо, което наистина е извън този свят.“
Но има и пречки пред изследването на този непознат, богат на лед регион. Предизвикателство е да се проектира луноход, способен да работи на място, което е изключително студено през нощта и след това горещо през деня.
Слънцето е много ниско на хоризонта на Южния полюс и хвърля дълги, бързо движещи се сенки. Екстремните промени на светлина и тъмнина могат да затруднят ровъра да избягва опасностите и като цяло да стигне там, където трябва.
Инженерите трябва внимателно да планират маршрута на ровъра през лунния пейзаж, така че да може да се оттегля от настъпващата тъмнина и същевременно да поддържа нива на мощност, като държи соларните си панели насочени към Слънцето.
Но роботът ще трябва да преодолява и тъмнината, когато му бъде заповядано да навлезе в някои постоянно затъмнени кратери. Това е първият луноход на НАСА, оборудван с фарове, което ще му помогне да локализира и картографира ледените отлагания, за които се смята, че се намират в черните кухини.
Дарлине Лим, заместник водещ учен по проекта, казва, че екип ще управлява лунохода от Земята в почти реално време. „Научният екип на Вайпър ще трябва да бъде готов да управлява почти в реално време в много от ключовите моменти“, обяснява тя.
Луноходът е на платформа, построена от Astrobotic – частна компания за космически полети, базирана в Питсбърг. Фирмата спечели договор за 199,5 милиона долара за доставка на Вайпър до лунната повърхност през юни 2020 г. по програма на НАСА, наречена Commercial Lunar Payload Services (CLPS).
CLPS е предназначена да поддържа Артемис, но мнозина също се надяват, че може да помогне за стартиране на лунна икономика, при която търговски субекти се конкурират за предоставяне на рутинни транспортни услуги до лунната повърхност.
По-рано този месец НАСА приключи изготвянето на структурата на капсулата Орион, която ще носи астронавтите по време на първата мисия за кацане на Луната от 1972 г. насам.
