Етна в Сицилия е един от най-високите вулкани в Европа. Гигантът обаче, бавно потъва в морето. Учените се опитавт да проучат по-подборно този феномен и новините не са добри.
Източният край на Етна на италианския остров Сицилия потъва с по няколко сантиметра на година в морето. Това, според учените може да има катастрофални последици.
Изследователите твърдят, че фланговете могат внезапно да колабират и това да доведе до пропадането на огромни маси във водата, което от своя страна да предизвика цунами, пишат учените в специализираното издание „Science Advances“. Те са проучвали по-подробно причините за движението на вулкана.
Етна се намира на източния бряг на Сицилия и със своята височина от 3300 метра е един от най-високите вулкани в Европа. Вулканът има четири главни кратера и стотици по-малки, които при изригване бълват лава. Етна е постоянно активен вулкан – непрекъснато има по-големи и по-малки изригвания, които често водят до объркване на въздушния трафик в района.
Това че югоизточният край на вулкана се движи и постепенно потъва в морето е отдавна известен факт. „Цялата „постройка“ на вулкана е много висока и тежка“, казва Морелиа Урлауб, водещ учен от Центъра по океанология в Кил (Германия). “В резултат вулканът почти постоянно може да се разшири във всички посоки. Най-вероятно това може да стане в посока на морето.”
Защо се движи вулканът обаче не беше проучвано досега. Това се дължи също и на факта, че самото движение досега е било измервано само на сушата. Подводната част на огнената планина остава ненаблюдавана, тъй като измерванията, базирани на сателитни снимки, са били невъзможни, казват учените.
Сега учените са поставили транспондери със сензори за налягане на дълбочина 1200 метра на нестабилния фланг на Етна – под и над протичаща от запад на изток зона на изкривяване, отделяща нестабилната от по-стабилната част на вулкана.
Транспондерите измерват колко дълго един акустичен сигнал пътува между двете части на вулкана в едната и в другата посока. Сензорите за налягане измерват налягането на водния стълб, който се променя в дълбочина. На базата на тези данни могат да се извлекат изводи за движението на планината в хоризонтална и вертикална посока.
Учените оценяват данни от април 2016 до юли 2017. През по-голямата част от времето отстоянието между транспондерите в мрежата остава без промяна. Измерванията на налягането също не показват необичайни промени. През май 2017 обаче, само в рамките на осем дни настъпват сериозни промени.
Флангът на вулкана се придвижва под водата с 4 см встрани в източна посока и с около 1 см нагоре.
Близко е до ума да си мислим, че това движение се дължи на активността на магмата във вулкана, тъй като е ясно, че при изригване вулканът би се придвижил дори повече. Само че движението на магмата не е причината или поне не е единствената причина за случващото се, пишат учените.
Във въпросния времеви диапазон не е установена повишена активност на магмата. Ако надигащата се магма беше отговорна, то най-големите измествания трябваше да са в центъра на вулкана. Случаят обаче не е такъв, казват изследователите.
Учените смятат, че силата на тежестта причинява движението във фланга на вулкана. Дали потъването на континенталния ръб в района оказва въздействие на вулкана или размерът и масата на Етна сами по себе си са виновни за движението остава да се изследва.
Тревожното е, че така описаният механизъм на изкривяване – независимо от изригването или движението на магмата – може да доведе до катастрофален колапс на фланга на Етна. „Целият фланг е нестабилен и е засегнат от гравитационните сили от горе до долу,“ обяснява Урлауб.
В резултат големи маси материал могат да се изсипят в морето и да предизвикат гигантска приливна вълна. Срутване в резултат на издигащата се магма от своя страна би засегнало много по-малка зона.
