Известен факт е, че хората са изобретателен вид. Въпреки че обитаваме планетата от сравнително кратко време, ние сме създали невероятни неща.
От момента, в който някой е ударил камък в земята, за да го заостри, през измислянето на колелото, до изпращането на роувъри на други планети, човешката раса винаги се е старала да надхвърля възможностите си. Вижте десетте най-важни изобретения, превърнали човечеството в това, което е сега.
Колелото
Преди изобретяването на колелото през четвъртото хилядолетие преди новата ера хората били изключително затруднени в пренасянето на вещи на дълги разстояния. Всъщност самото колело не е било най-трудната част от „изобретяването на колелото“. Според Дейвид Антъни (David Anthony), който е професор по антропология в колежа Хартуик, най-сложният етап бил скачването на неподвижна каросерия с подвижни цилиндрични колела.
„Искрата на брилянтност е прехвръкнала при създаването на концепцията за колела и оси“, казва Антъни. „Но направата на такова превозно средство била трудна.“
Но тежкият труд, който са положили нашите предци, се е отплатил. Каруците и талигите улеснили земеделието и търговията, позволявайки транспортирането на стоки на далечни разстояния. В наши дни колелото е неизменна част от живота ни. Използваме ги навсякъде – от часовници до автомобили и вятърни турбини.
Пиронът
Без пирони определено нямаше да има човешка раса. Това ключово изобретение е на повече от 2000 години и вероятно е замислено, чак след като нашите предци са се научили да обработват различни видове метали.
До началото на XIX век пироните са правени на ръка – ковач нагрявал правоъгълен железен прът и го оформял, така че да се получи връх, казват от Вермонтския университет. Тогава се появили и първите машини за пирони. Технологиите за направа на пирони продължили да се развиват и сега производството е напълно автоматизирано.
Компасът
Древните мореплаватели се ориентирали по звездите, но този метод не работел през деня или в облачни нощи, което се явявало сериозна опасност.
Китайците изобретили първия компас някъде между IX и XI век. Техният компас бил направен от магнетит – естествено намагнетизирана желязна руда – чийто свойства били изучавани от векове. Скоро технологията стигнала до европейците и арабите. Компасите позволявали на мореплавателите да се ориентират точно, което в крайна сметка подпомогнало търговията и допринесло за Великите географски открития.
Печатната машина
Германецът Йоханес Гутенберг изобретил печатната машина през 1440 г. Създаденият от него машинен печат с подвижен набор поставя началото на революция в печатането.
MatthiasKabel | Creative Commons
Благодарение на тази нова технология печатането станало значително по-бързо и книгите излизали в доста по-големи тиражи. До началото на XVI век в Европа вече били напечатани повече от 20 милиона книги.
Двигателят с вътрешно горене
При тези двигатели запалването на гориво изпуска нажежени газове, които с разширяването си притискат бутала и по този начин се получава задвижване.
Това означава, че двигателите превръщат химична енергия в механична работа. Десетилетия наред инженери и учени се опитвали да подобряват технологията за двигатели с вътрешно горене, която е такава, каквато я познаваме някъде от втората половина XIX век.
Тези двигатели поставили основите на индустриалната епоха и позволили създаването на голям набор от машини, включително автомобили и самолети.
Телефонът
Въпреки че няколко изобретатели са работили по електрическо предаване на звуци от разстояние, Александър Греъм Бел е първият, който получил патент за създаването на електрически телефон през 1876 г. На схемата горе се вижда изобретението, за което Бел е получил патента.
Той наричал телефона „електрическа машина за реч“. Изобретението се прочуло бързо и направило революция в бизнеса и комуникациите. Когато на Александър Бел починал на 2 август 1922 г., телефонните услуги спрели за една минута в чест на великия изобретател.
Електрическата крушка
Когато разполагате само с естествена светлина, сте ограничени от продължителността на деня. Електрическите крушки променили света, позволявайки ни да бъдем активни и през нощта.
Според историците около десет души са допринесли най-много за създаването на крушки с нажежаеми жички. Смята се, че най-голям принос имал Томас Едисън, който през 1879 г. успял да създаде напълно функционираща осветителна система, включваща генератор и окабеляване.
Осветителните крушки успели да променят дори човешкия сън. Преди тях хората си лягали с настъпването на нощта, а сега имаме възможността да си лягаме, когато пожелаем, защото имаме възможност да виждаме дори в най-тъмните часове на денонощието.
Пеницилинът
Това е едно от най-известните открития в историята на човечеството. През 1928 г. шотландският учен Александър Флеминг забелязал, че изложена на въздух, една от лабораторните му стафилококови култури хваща плесен. Там, където имало плесен, вече нямало бактерии. От тази плесен учените разработили лекарството пеницилин, което унищожава голям брой бактериални инфекции, без да наврежда на самия човек.
Пеницилинът се произвежда масово от 1944 г. Около 1 на всеки 10 души има алергия към пеницилин според проучване, публикувано през 2003 г. в сп. Clinical Reviews in Allergy and Immunology. И въпреки това повечето хора развиват толерантност към лекарството в крайна сметка.
Противозачатъчни
Противозачатъчните хапчета и презервативите не само разпалили сексуална революция в развития свят, позволявайки на мъже и жени да правят секс и за удоволствие вместо само за възпроизвеждане, но и значително намалили броя на децата на глава от населението в държавите, в които тези средства се използват. По-малкото гърла за хранене дали възможност на модерните семейства да си позволят по-добър стандарт на живот и да отгледат децата си по-добре.
Интернет
Интернет наистина няма нужда от представяне. Глобалната система от взаимно свързани компютърни мрежи, позната като интернет, се използва ежедневно от милиарди хора по света. Безброй хора са помогнали за разработването му, но човекът, който се споменава най-често, е компютърният специалист Лорънс Робъртс.
През 60-те години екип компютърни специалисти, работещи за ARPA (агенция към Министерството на отбраната на САЩ), създали комуникационна мрежа, която свързвала компютрите на министерството. Мрежата, наречена ARPANET, е бащата на интернет.