Учените създадоха „стелт“, невидими, червени кръвни клетки, които камуфлират имунния статус на човек, което означава, че потенциално може да бъдат преливани в когото и да е при спешни случаи, независимо от неговата кръвна група.
Откритието, публикувано в Science Advances, обещава да разтърси областта на спешната медицина, където лечението на хора, изисква преливането на големи количества кръв.
Екипът по реанимация трябва бързо да влее във вената на пациента солена вода, за да възстанови кръвното налягане, в противен случай би последвал сърдечен арест и смърт.
Но дори и да се нормализира кръвното налягане, все още има проблем – солената вода не може да носи кислород до клетките на тялото, така че пациентът би умрял така или иначе. Отговорът е да се преливат червени кръвни клетки, пренасящи кислород, доставени от друг човек, който е дарил кръв. Но и това не е безпроблемно.
Червените кръвни клетки съдържат редица различни антигени, които показват антитела и други имунни клетки. А и В антигени се намират в червените клетки на хора с кръвни групи А и В (има и кръвна група АВ, която има и двата).
Дайте на човек с кръв от тип А трансфузия от тип В или обратно, и получавате нещо, наречено трансфузионна реакция, която кара червените клетки да се спукат и човекът се разболява или направо умира.
А кръвната група „О“ няма А или В антигени и затова може да бъде преливана на хора от всяка кръвна група без реакция.
Кръвните клетки обаче, също така може да имат резус или “D” антигени на повърхността си. Така кръвната група получава допълнителен „положителен” показател: A +, B +, AB + или O +. Ако няма Rh антиген, кръвта е с „отрицателен знак“: A-, B-, AB- или O-.
Ако бъде прелята Rh положителна кръв на човек, който е Rh отрицателен, също има риск от реакция на трансфузия.
Ето защо O отрицателната кръв е толкова специална. Това е „универсалният донор“, който може да бъде преливан на всеки – лекарите при спешни случаи обичат да имат много кръв от този вид под ръка, защото отнема време, за да се определи точната кръвна група на човек, а при травма обикновено няма време за реакция.
Но „O негативна“ кръв е доста рядка – само около девет процента от хората я имат. И когато хората престанат да даряват кръв, по време на коронавирусна епидемия например, запасите падат.
Екип от изследователи, ръководени от Бен Уанг от Медицинското училище в университета в Ханджоу, Китай, взема Rh положителни човешки червени кръвни клетки и ги покрива с хидрогелна обвивка, закотвена към повърхността на клетката. Целта им е двойна: искат да скрият Rh статуса на червените клетки от имунната система и в същото време да го направят по начин, който не прави клетката безполезна по отношение на пренасянето на кислород.
Първо тестват дали променените клетки са станали по-крехки и дали има вероятност да се разрушат. След това проверяват дали клетките все още са в състояние да се съсирват.
Но те също искат да се уверят, че клетките не са по-вискозни от нормалните червени клетки. Това би ги накарало да са склонни да се съсирват прекомерно, причинявайки проблеми като дълбока венозна тромбоза (DVT). Профилът на вискозитета на червените клетки тип „стелт“ се оказва здрав.
Може би най-важното е, че екипът на Уанг открива, че така променената клетка поема и доставя кислород с почти същата динамика като оригиналните клетки.
За целта те вадят от мишки десет процента от техния кръвен обем, след което ги реанимират със „стелт“ червени клетки. Това дава резултат и мишките оцеляват, а червените клетки, които са им преливани са съпоставими с нормалните червени клетки.
Те също вливат клетките в зайци, като отново няма имунна реакция, което предполага, че D „стелт“ е напълно активиран.
„Това проучване дава нова надежда за генерирането на универсални кръвни клетки, базирани на инженерната рамка на клетъчната повърхност“, пишат те.