Борбата на човечеството за опазването на озоновия слой в атмосферата се смята за огромен успех в международната екологична политика. В продължение на дълги години озоновият слой се топеше, заради използването на съдържащи хлор продукти (FCKW), които се разтваряха в атмосферата. Увеличено и вредно ултравиолетово лъчение (UV) от слънцето достигаше до повърхността в определени райони на Земята, поради което много хора се разболяха от рак на кожата.
Но забраната на разрушаващи озона субстанции, наложена преди 29 години, постепенно помогна. Разпадането на озоновия слой е спряно, съобщават учените в последните години. От шест години насам са регистрирани първите сигнали за излекуване на атмосферата.
Сега изследователи представиха решаващо доказателство за това. В началото на сезона на озоновата дупка (с пик през септември) измерванията от балони и сателити показват, че действително озоновият слой е станал по дебел, пише „Science“.
„Наистина убедително доказателство„, коментира изследователят на озоновия слой Маркус Рекс от Института Алфред Вегенер, който не е бил включен в изследването.
Слънцето спомага за разрушаването на озоновия слой
Септември е най-подходящото време за проверка: озоновата дупка се формира над Антарктида, когато там започва пролетта. От ноември изчезва и в Антарктида става прекалено топло.
Процесът започва през септември: след дългата тъмна зима слънцето отново изгрява над Антарктида и все още е студено. При температури от порядъка на минус 78 градуси по Целзий FCKW започва да руши озоновия слой на височина от 20 километра. Това обаче се случва с помощта на взаимодействащото слънчево лъчение.
В край на септември – началото на октомври озоновият слой достига най-голямото си изтъняване. „Вярвам, че досега сме се концентрирали прекалено много върху този период“, казва Сюзън Соломон от MIT (Massachusetts Institute of Technology) в Кеймбридж, САЩ. Тя е водещ автор на новото изследване.
Във времето на своя максимум големината на озоновия слой намалява чувствително, но това зависи от влиянието на многобройни фактори. Заради големите разлики от година на година, започналото излекуване на озоновия слой е разпознаваемо само в началото на сезона (на озоновия слой), т.е. началото до средата на септември.
Това откритие презентират учените около Соломон в „Science“: Количеството озон над Антарктида се увеличава с около 2,5 Добсън годишно. Добсън е мерна единица за количество озон. Средно озоновият слой е с дебелина 350 Добсън, във времето на дупката в озоновия слой дебелината е от порядъка на 200 Добсън.
Данните, прехвърлени към големината на озоновата дупка през септември показват, че тя се е свила с 4 милиона км2, т.е. с площ колкото територията на Индия. През октомври озоновата дупка често достига големина от 20 милиона км2.
„Идентифицирахме отпечатъка на септемврийското лекуване на озоновия слой“, казват учените. „Вижда се леко забавяне в изтъняването на озоновия слой през септември, веднага след полярния изгрев на слънцето“, коментира новите данни Кристоф Брюл от Института Макс Планк.
Мистерия
За да се изключат естествените причини за подобрението на озоновия слой (за доказателство,че възстановяването се дължи на човешка дейност), учените са пуснали няколко компютърни метеорологични симулации. Те доказват, че максимум половината от ефекта на заздравяване може да се припише на естествени атмосферни условия.
Една мистерия обаче занимава учените: Защо втората по големина озонова дупка „зейна“ над Антарктида миналата есен, въпреки постоянно намаляващото количество фреони (FCKW)? Авторите на студията предлагат обяснение: виновен за това е вулканът Калбуко в Чили. Частиците, които се отделят в атмосферата при изригването на вулкани, допринасят за разграждането на озоновия слой.
Вулканични изригвания през изминалото десетилетие, казват авторите, са забавили възстановяването на озоновия слой. Откритието е ново доказателство за това, колко голямо е влиянието на естествените фактори. В това число спадат още активността на слънцето, температурата на горните слоеве в атмосферата, климатичните промени и ветровете – всички те променят силата, с която фреоните взаимодействат с озоновия слой.
Фреоните, изпуснати от хората в атмосферата, все още се събират в там, въпреки забраната им преди почти 30 години. „Все още е наличен достатъчно хлор, за да унищожи целия озон над Антарктика“, казва Брюл.
Затова ще отнеме още десетилетия преди пълното излекуване на озоновия слой. Добрата новина е, че човечеството е успяло да обърне катастрофалната тенденция. Новите резултати показват, че излекуването се случва бавно. Но „нашите деца и внуци ще преживеят изчезването на озоновата дупка“, допълва Рекс.
