Учените от щатския университет в Мичиган са установили, че взривяващите се звезди създават животворни атоми на въглерод много по-бързо, отколкото се предполагаше.
Това откритие обаче създава още една загадка, която може да възникне в съвременните теории за създаване на елементи и да помогне за подхранването на нова наука в областта на астрономията и синтеза.
Един от най-разпространените елементи на Земята, въглеродът, се създава в реакция на синтез „тройна алфа” чрез експлозия на звезди на супернова.
Този термин „алфа“ описва ядро на атом на хелий, съставено от два протона и два неутрона. Когато три от тях са слети заедно се получава въглерод с общо шест протона, шест неутрона и шест електрона.
Тази реакция на синтез е доста неефективна, освен ако няма нещо, което да й помага.
Използвайки суперкомпютърни модели, изследователите откриха, че излишните протони във вътрешността на свръхнова могат да ускорят тройно-алфа реакции на синтез, генерирайки 10 пъти повече въглеродни атоми от очакваното.
Това може да обясни допълнителния въглерод във Вселената, но създава друга загадка. Преди това учените приемаха, че тези излишни протони са били отговорни за създаването на някои по-тежки изотопи на рутений и молибден, открити в изненадващо изобилие на Земята.
„Тези елементи не се създават на други места, освен свръхновите“, казва професорът и съавтор на изследването в MSU Люк Ф. Робъртс. Това означава, че тези изотопи могат да се генерират и по други начини, но изследователите не са сигурни как точно.
„Не е лесно да се намерят алтернативи“, каза съавторът Хендрик Шац. Въпреки това, въпреки че изследването може да е „унищожило [любимата ни] теория“, според Шац, „то трябва да генерира интересна нова наука.
Напредъкът идва, когато има противоречия“, казва ръководителят на проекта и бивш директор на Националната циклотронна лаборатория Сам Остин.
