Използвайки редица мощни радиотелескопи високо в пустинните планини в Северно Чили, астрономите потвърдиха първото откритие на екзолуни – луни извън Слънчевата система.
В нашата Слънчева система има над двеста известни луни. Самотната Луна на Земята редовно грее в нощното небе, а от телескопите и космическите кораби знаем, че безлунните планети тук са по-скоро изключение, отколкото правило. От осемте големи планети само Меркурий и Венера нямат естествени спътници.
Междувременно газовите гиганти имат колекции от луни! Забелязахме 14 около Нептун, Уран има най-малко 27, а Юпитер и Сатурн изглежда са в състезание кой да има най-много (в момента Сатурн печели с 82, над 79 на Юпитер). Дори двойната планета джудже – Плутон и Харон, имат четири собствени общи луни.
Поглеждайки към галактиката досега, имаме доказателства за хиляди екзопланети, обикалящи около други звезди. Прогнозите са броят им да е в милиони. Досега обаче все още астрономите нямаха убедителни доказателства за каквито и да било екзолуни, обикалящи тези екзопланети.
Част от причината за това са малките им размери спрямо приемащата планета. По този начин дори луна с размерите на Земята, обикаляща около огромен газов гигант, пак ще остане скрита за нас поради огромното разстояние от светлинните години.
Преди две години, докато изследваха млада звезда обозначена като PDS 70, на около 400 светлинни години, астрономите откриха там две екзопланети. Те много приличаха на Юпитер и Сатурн, но все още бяха в процес на формиране.
Изображенията, които събраха обаче, не бяха достатъчно остри и ясни, за да се докаже със сигурност дали наистина има луни около планетите. Те обаче смятат, че поне един от тези извънземни газови гиганти може да бъде заобиколен от пояс от образуващ луната материал, известен като околопланетен диск.
Според Южноевропейската обсерватория (ESO): „Планетите се образуват в прашни дискове около млади звезди, като издълбават кухини, докато поглъщат материал от този околозвезден диск, за да растат.
В този процес планетата може да придобие свой собствен околопланетен диск, който допринася за растежа на планетата чрез регулиране на количеството материал, попадащ върху нея. В същото време газът и прахът в околопланетния диск могат да се обединят в прогресивно по-големи тела чрез множество сблъсъци, което в крайна сметка води до раждането на луните. „
В ново проучване екип от астрономи използва ALMA, (Atacama Large Millimeter/submillimeter Array), за да изследва по-внимателно тази бебешка екзопланета, наречена PDS 70c. Новите им наблюдения показаха, че около протопланетата наистина се върти диск с лунообразуващ материал.
„Нашата работа представя доказателства за наличието на диск, в който сателитите могат да се формират“, заявява водещият автор Мириам Бенисти от Университета в Гренобъл, Франция. „Нашите наблюдения на ALMA бяха получени с толкова изящна разделителна способност, че можем ясно да установим, че дискът е свързан с планетата и можем да разграничим неговия размер за първи път.“
Според изследването, лунообразуващият диск, заобикалящ PDS 70c, е широк около 150 милиона километра. Това е колкото средното разстояние между Земята и Слънцето и над 550 пъти размера на пръстените на Сатурн. Освен това, техните наблюдения показаха, че материалът в диска изглежда достатъчно, за да образува три спътника с приблизителния размер на нашата Луна.
„Досега са открити над 4000 екзопланети, но всички те са били открити в зрели системи“, обяснява съавторът на изследването Мириам Кеплер, която е изследовател в Института по астрономия „Макс Планк“. „PDS 70b и PDS 70c, които образуват система, напомняща на двойката Юпитер-Сатурн, са единствените засечени досега две екзопланети, които все още са в процес на формиране.“
Младата възраст на тези планети всъщност помогна за откриването на екзолуните.
В една по-зряла планетарна система всички околопланетни дискове вече са пометени от луните, които те образуват. Получените сателити биха били твърде малки в сравнение с тяхната планета, за да ги открием. С PDS 70c обаче огромният размер на неговия околопланетен диск позволява на астрономите да го открият, дори на разстояние 400 светлинни години.
„Следователно тази система ни предлага уникална възможност да наблюдаваме и изследваме процесите на формиране на планети и техните сателити“, добавя съавторът Стефано Фачини, научен сътрудник към ESO в Германия.
