През 1943 година в американското развлекателно списание Amazing Stories се появила нетипична за това издание публикация, посветена на доста сложен проблем, което впоследствие предизвикало буря от противоречиви обвинения, насмешки, отрицания и възмущения.
Никому неизвестният заварчик Ричард Шейвър разказвал на света история, която изглеждала като смес от параноидално-шизофренично бълнуване, халюцинация и долнопробна научна фантастика.
Шейвър започвал своя „правдив“ разказ за съществуващи дълбоко под земята цивилизации на деградирали генетично троглодити и за високи технологии на древността, даващи на тези същества невероятна власт над нищо неподозиращите обитатели на наземния свят.Забележително е, че в добавка към „лъчите на смъртта“ (лазери или електромагнитно оръжие), „лъчите на мислите“ (телепатия) или „илюзиите“ (холограми) и „мехове“ (машини) субектите от това ново въплъщение на „подземните обитатели“ притежавали безшумни летящи кораби, които Шейвър описвал като „дискове“, намиращи се в хангари под повърхността на Земята и редовно използвани от тези същества.
Въпросната публикация се появила пет години преди Кенет Арнолд да види над Маунт Рейнър в щата Вашингтон прочутите девет обекта, които той нарекъл „чинии“, като по този начин допринесъл за раждането на съвременното понятие „летяща чиния“.
Освен това триглодитите умеели да създават „обемни илюзии“ на същества или обекти, дори такива като споменатите дисковидни летателни апарати, които ставали физически тела, а след това изчезвали или били „изключвани“.
Подземният свят на Шейвър бил населяван от две древни раси, които първоначално били единни. Тези раси той наричал „деро“ от английското detrimental robot („пагубен робот“, макар че по-точно би било определението „дегенеративен“), и „теро“, от integrative energy robot („интегративен енергиен робот“). Както твърдял заварчикът, преквалифицирал се в писател, тези същества не само влизали в контакт с него, но и го изтезавали със своите лъчи. Но теро му помогнали да надмогне насилието от страна на деро и лично да посети света на подземните пещери.
Читателите реагирали на откровенията на Шейвър двояко. Едни поднасяли автора и се надсмивали над него и „подземния свят“, който в редица случай бил изобразяван като доста жесток. Други пишели писма в подкрепа и дори съобщавали за подобни случаи, случили се със самите тях.
В края на краищата „Загадката на Шейвър“, както се наричала тази история, довела дотам, че Рей Палмър – редактор на списанието, и Шейвър създали около „Загадките“ голяма шумотевица и ги превърнали в доходен бизнес, който в известна степен останал успешен чак до средата на 70-те години, докато двамата не починали.
Бил ли е Ричард Шейвър неуравновесен и обладан от налудничави идеи, или просто талантлив и скандален фантазьор? Може би е разказвал истории, наполовина истински и наполовина измислени? На младини той прекарал известно време в психиатрична клиника и през целия си следващ живот този факт станал повод за презрително и насмешливо отношение от страна на околните.
