Продължителността на живота на хората се увеличава непрекъснато. Макар да има ясни периоди на възход и спадове, продължителността на живота като цяло нараства постоянно в продължение на много години. През последните два века тя се е увеличила повече от два пъти.
Това увеличение преди е било обусловено от намаляване на детската смъртност. След 50-те години на миналия век обаче, основният двигател за растящата продължителност на живота е намаляването на смъртността при възрастните.
Например в Швеция, където националните данни за населението са събирани от средата на 16-ти век и са с много висока надеждност, средната продължителност на живота се увеличава в продължение на почти 150 години. Увеличаването на продължителността на живота се наблюдава и в много други страни, в цяла Европа, Северна Америка и Япония.
Това е допринесло за бързото увеличаване на броя на много възрастните хора – тези, които живеят до 100, 110 или дори повече години. Първият проверен супер дълголетник е бил Герт Адрианс-Бумгоард, който умира през 1899 г. на възраст 110 години и четири месеца. Оттогава неговият рекорд е надминат от редица други.
Първата проверена супер дълголетна жена, Маргарет Ан Неве, умира през 1903 г. на възраст 110 години и десет месеца и държи рекорда почти 23 години. Делина Филкинс умира през 1928 г. на 113 години и седем месеца. Тя държи рекорда за дълголетие 52 години.
Сегашният рекордьор е французойката Жана Калмент, която умира на 4 август 1997 г., на 122 години и пет месеца. Нейният рекорд засега е непоклатим, но експертите очакват, че това няма да е задълго.
Въпреки че тези тенденции на възходяща траектория са широко разпространени, те не са даденост. Неотдавнашните подобрения в продължителността на живота в Дания след период на стагнация, доведоха до очакването, че столетниците могат да се увеличи там.
Това е доста по-различно от наблюдаваното напоследък в Швеция, където се регистрира известно забавяне в ръста на продължителността на живот.
Ново изследване на 16 931 столетници (10 955 шведа и 5,976 датчани), родени между 1870 и 1904 г. в Дания и Швеция, съседни страни с близки културни и исторически връзки, има за цел да види най-новите тенденции. Въпреки че Швеция като цяло има по-ниска смъртност в сравнение с Дания в повечето възрастови групи, през последните години няма данни за увеличение на средната продължителност на живот в Швеция. В Дания, обаче, най-старите хора доживяват до все по-висока и по-висока възраст, а възрастта, до която само 6% от столетниците оцеляват, нараства последователно през периода.
Дания и Швеция си приличат по много начини, но тези тенденции на продължителността на живота са много различни. Несъответствието може да се дължи на редица причини.
Първо, има различни нива на здравословно състояние сред двете възрастни популации. Проучването показва подобрения в здравето, измерено чрез дейностите на ежедневния живот (Activities of Daily Living или ADL) – възможността да се изпълняват самостоятелно основни задачи, необходими за воденето на независим живот, като например къпане или обличане сред столетниците в Дания. В Швеция, напротив, тези тенденции при възрастните хора са по-малко оптимистични. Проучването установява, че не е имало подобрение на ADL, като мобилността на столетниците дори се влошава, познавателните тестове и тестовете за ефективност също не се подобряват.
Друга причина е разликата в двете здравни системи, особено в последно време. Разходите за обществени услуги в Швеция бяха намалени в началото на 90-те години, поради редица икономически причини. Здравеопазването за възрастните хора също беше засегнато. Например, грижите за стари хора се преместиха от болници към старчески домове, а броя на леглата в старческите домове намалява. Намаляването на разходите поставя някои възрастни хора в риск, особено тези в най-ниските социално-икономически групи.
На трето място, двете страни следват малко по-различен път към грижите за възрастни хора: Швеция има тенденция да се насочва само към най-уязвимите, докато Дания приема по-широк подход. Някои проучвания показват, че подходът на Швеция е довел до това, че някои, които се нуждаят от грижи, не ги получават, като най-слабо заможните сегменти на възрастното население разчитат в по-голяма степен на семейните грижи, които могат да бъдат с по-ниско качество.
Хората, които достигат напреднала възраст, са избрана група, при това трайна. Може би поради присъщата им устойчивост и особената физиология, те най-добре могат да се възползват от подобренията в условията на живот и новите технологии.
Новото изследване предлага някои интересни сравнения и с други нации, особено там, където има развиващи се и нововъзникващи икономики. Тези находки показват, че е възможно да се удължи продължителността на живота, ако могат да се реализират подобрения в здравеопазването при най-високата възраст и ако висококачествените грижи за възрастни хора са широко достъпни. Всъщност, ако това е така, тогава революцията на човешкото дълголетие ще може да продължи още известно време, заключават авторите.
