В предсмъртния си час, приблизително 97% от всички звезди се превръщат в тлеещо звездно зомби, наречено бяло джудже, един от най-плътните обекти в космоса. Сега учени откриха бяло джудже, което се оказва най – „екстремното“ от този вид, съдържайки страшно количество маса в изненадващо малък обем.
Учени заявиха в сряда, че това силно магнетизирано и бързо въртящо се бяло джудже е с 35% по-масивно от нашето Слънце, но има малък диаметър, малко по-голям от този на Луната. Това означава, че има най-голямата маса и, противоположно, най-малък размер от всяко известно бяло джудже, поради огромната си плътност.
Само два други типа обекти – черни дупки и неутронни звезди – са по-компактни от белите джуджета.
Начинът, по който се е родило това бяло джудже, наречено ZTF J1901 + 1458, също е необичаен. Очевидно е продукт на двоична звездна система, в която две звезди се въртят около себе си. Тези две звезди еволюират поотделно в бели джуджета в края на жизнения си цикъл, след това се завъртат една към друга и се сливат в едно цяло.
С тази комбинирана маса, това сливане би довело до огромна звездна експлозия, наречена свръхнова, казва астрофизикът от Caltech Илария Каяцо, водещ автор на изследването, публикувано в списание Nature. Все още тази комбинация може да експлодира в даден момент в бъдещето, добави Каяцо.
„Това бяло джудже е наистина екстремно“, казва Каяцо. „Открихме обект, който наистина е на границата на това колко малко и тежко може да бъде едно бяло джудже.“
То се намира относително наблизо в нашата галактика Млечния път, на около 130 светлинни години от Земята. Светлинната година е разстоянието, което светлината изминава за една година – около 9,5 трилиона километра.
Бялото джудже всъщност се свива много постепенно, като става все по-плътно. Ако не експлодира, това може да доведе до срив на ядрото, превръщайки го в неутронна звезда, друг вид звезден остатък с размерите на град, който обикновено се образува след като някои много масивни звезди се превърнат в свръхнова. Това би бил неразпознат досега път към образуването на неутронни звезди.
Бялото джудже е забелязано от астрофизика и съавтор на изследването Кевин Бърдж от обсерваторията Паломар на Caltech .
„Белите джуджета са най-често срещаната форма на звездни остатъци“, казва Бърдж, който е работил по проучването в Caltech и сега работи в MIT. „Така че е зашеметяващо да се видят най-екстремните отстъпници сред тях.“
Диаметърът му е около 4300 км – приблизително разстоянието от Лондон до Техеран – малко надвишава лунния диаметър от около 3,475 км.
Докато нашето слънце се върти около оста си веднъж на 27 дни, това бяло джудже го прави на всеки седем минути. Неговото магнитно поле е около милиард пъти по-силно от земното.
Смята се, че звездите с до осем пъти по-голяма маса от тази на Слънцето най-честа са бели джуджета. Такива звезди в крайна сметка изгарят целия водород, който използват като гориво чрез ядрен синтез. В този момент гравитацията ги кара да се срутят и да издухат външните си слоеве на етап „червен гигант“, оставяйки в крайна сметка плътно ядро, което е бяло джудже.
Първоначално белите джуджета имат високи температури, но постепенно с течение на времето се охлаждат, без да имат нов източник на енергия. След около 5 милиарда години се очаква и нашето Слънце да се превърне в червен гигант, а по-късно и в бяло джудже.
