Много физици изучават Големия взрив като началото на всичко. Но други все повече се чудят дали това не е просто точка на прегъване – т.е., ако Вселената се е свила чак до нищото, а след това отново избухва като пиратка.
Тези учени изучават теорията за Големия отскок (Big Bounce) и казват, че техният разказ за началото на нашата Вселена би могъл да свърши по-добра работа, като събере всички факти.
Космологията е всеобхватната област, която изучава какво е Вселената. Това означава внимателно наблюдение на Вселената днес и изучаване на милиарди и милиарди години. Както Големият взрив, така и Големият отскок използват основополагащата идея на Закона на Хъбъл, за да се съгласят, че днешната Вселена бързо се разширява.
Ключовата разлика между двете теории се крие в това, което е било преди, и разликата се проявява в последиците от всяка теория.
В теорията за Големия отскок Вселената се разширява и свива, като се движи напред-назад в огромна хронология с големи мащаби. Някои учени вярват, че това се е случило само веднъж, докато други вярват, че цикличното подскачане е това, което движи и прави Вселената.
И докато теорията за Големият отскок наистина е съпроводена с много недоказуеми и предполагаеми допускания, привържениците й казват, че те са много по-малко, отколкото при модел на Големия взрив, който според тях е фатално опорочен.
Големият взрив разчита на идея, наречена „инфлация“: масовото, необозримо бързо увеличаване на обема на Вселената за най-малка част от секундата след него. Космологията със сигурност е област, която разчита на някои огромни и фантастични идеи, но някои космолози критикуват „инфлацията“, че е прекалено изрядна и нагласена до точката на измислица. Ето защо теорията на Големият взрив се разпада или поне не прави картината за Вселената по-ясна.
„Инфлацията може да означава съществуването на безкраен брой вселени. Физиците откриха, че инфлацията продължава вечно, спирайки само в някои региони на космоса. По този начин тези мехурчета са затворени едно от друго, като на практика се превръщат в изолирани вселени със собствените си физически закони. Според тази теория ние живеем в един от тези балони. „
Подобно твърдение, според критиците, дава на инфлацията блясък на ненаучна неопровержимост. Какво пропускаме в сценарий, в който имаме „това е просто нашият балон, навсякъде другаде може да е различно!“ като обяснение? Това е като да сглобите мебели на Ikea и да останат части, които в крайна сметка не сте използвали, за които решавате, че „трябва просто да са някакво допълнение“.
Ако теорията за Големият подскок (Big Bounce) изисква нови или екзотични обяснения с какво и защо е по-добра? Привържениците на тази теория казват, че идеята за гъвкава или дори циклична Вселена по този начин може да обясни много от по-големите липсващи парчета в сравнение с Големия взрив, без да се изисква рационализиране на всяка физика. А квантовата механика току-що е приела Големия отскок, предполагайки начини, по които Вселената е „отскочила“ до обикновена частица, която може да се наслагва вътре и извън физическото ограничение.
Какъвто и да е случаят, що се отнася до космологията, липсващите части от теорията и нашето разбиране означават, че винаги трябва да има място за критики и нови идеи.
