Британският теоретичен физик Стивън Хокинг е известен със своите прогнози относно черните дупки. Хокинг, например, е известен с теоретизирането на идеята, че черните дупки наистина много постепенно, но излъчват светлина с течение на времето; явление, което физиците наричат радиация на Хокинг.
Сега новият анализ на гравитационните вълни предоставя сериозни доказателства в подкрепа на още една от прогнозите на Хокинг за черната дупка. Тази, която е свързана със способността им да поддържат общата си повърхност в случай на сблъсък.
Science News докладва за новия анализ, който екип от астрофизици наскоро очерта в статия, публикувана в списанието Physical Review Letters.
Екипът проучва данните, открити през 2015 г. от Гравитационно-вълновата обсерватория за усъвършенстван лазерен интерферометър или LIGO, идващи от двойка изключително отдалечени, сливащи се черни дупки в опит да се намерят потвърждаващи доказателства за „теоремата на района на Хокинг“.
Теоремата, която произтича от общата теория на относителността, описва промените в черните дупки след влизането на материята в тях. По същество, тъй като черната дупка набира повече маса, тя също трябва да увеличи повърхността си. Но ако новопогълнатата материя увеличи и въртенето на черната дупка, това трябва да отмени увеличаването на нейната повърхност. Теоремата за площта обаче гласи, че увеличаването на повърхността поради допълнителна маса винаги ще надвишава намаляването на повърхността.
В случая с данните от LIGO, астрофизиците изследват две сливащи се черни дупки, които изпращат гравитационни вълни или вълни в тъканта на космическото време във Вселената. Астрофизиците разделят данните на два сегмента; един, отчитащ съответните повърхности на двете черни дупки преди сливането, и един за новата, единична повърхност на черната дупка след сливането. И след проучване на данните установяват, че черната дупка след сливането наистина е имала по-голяма повърхност. Повърхност, която всъщност е по-голяма от тази на двете, по-рано отделни черни дупки, взети заедно.
Тези открития са „вълнуващ намек, че зоните на черните дупки са нещо фундаментално и важно“, каза астрофизикът Уил Фар, съавтор на изследването от университета Стони Брук в Ню Йорк, пред Science News. Астрофизикът от Масачузетския технологичен институт Максимилиано Иси, друг съавтор на изследването, добави, че тези открития са пример за общо сравнително обяснение на света. Въпреки че каквото и да се случва в нарастващата черна дупка, то все още си остава пълна загадка.
