Обвитата с ледове луна Европа на Юпитер, все повече изглежда като най-доброто място в Слънчевата система за търсене на извънземен живот.
Ново моделиране предполага, че скалистата мантия, дълбоко под дебелия лед и соления океан, всъщност може да е достатъчно гореща за вулканична дейност. Нещо повече, вероятно е да е толкова горещо през по-голямата част от живота от 4,5 милиарда години на луната.
Констатацията има пряко отражение върху възможността животът да дебне на морското дъно на Европа. „Нашите открития предоставят допълнителни доказателства, че подземният океан на Европа може да бъде среда, подходяща за възникване на живот“, каза геофизикът Мари Бехункова от Карловия университет в Чехия.
„Европа е едно от редките космически тела, което може да е поддържало вулканична активност в продължение на милиарди години и вероятно единственото отвъд Земята, което има големи резервоари за вода и дълготраен източник на енергия.“
Може би си мислите, че един леден свят, далеч от поддържащата живота топлина на Слънцето – където повърхностните температури са склонни да достигнат до около -140 градуса по Целзий, би бил малко вероятно място за намиране на живи организми, но всъщност има прецедент точно тук, на Земята.
Вярно е, че повечето живи организми тук, разчитат на хранителна мрежа, базирана на фотосинтеза … но в някои екстремни среди, където Слънцето никога не грее, животът е намерил друг начин за да съществува.
В тъмните дълбини на океана, твърде дълбоки за да проникне слънчева светлина, вулканичните отвори просмукват топлина във водите около тях. Там животът е изграден върху хемосинтеза, бактерии, които използват енергията в геохимията, а не слънчевата енергия, за да произвеждат храна.
С бактериите идват и други организми, които могат да ги ядат, като по този начин създават цяла екосистема там, на тъмно. Знаем, че Европа, под дебелата си ледена обвивка, крие океан – видяхме как течна вода се изстрелва от пукнатини в леда под формата на гейзери. Също така открихме това, което е много вероятно сол. Това отговаря на някои от условията за хемосинтетичен хидротермален живот, какъвто го познаваме.
Това, което не знаем, е дали Европа има вулканична активност под морското си дъно, отваряйки отвори като тези на Земята. Твърде възможно е това да е така. Луната на Юпитер Йо е най-вулканичният свят в Слънчевата система, поради постоянните напрежения, причинени от гравитационното дърпане на Юпитер (и вероятно гравитационното дърпане на другите спътници), които отопляват вътрешността.
Като се има предвид, че Европа е по-далеч от Юпитер отколкото Йо обаче, съмнението остава – така Бехункова и нейните колеги решават да опитат и да анализират ситуацията на спътника на Юпитер.
Те използват подробно моделиране, за да симулират еволюцията и загряването на интериора на Европа от времето на нейното формиране. Те откриват няколко механизма, които може да работят, за да предпазят планетата от пълно замръзване.
Първо, топлината, отделена от радиоактивен разпад на елементи в мантията, вероятно е допринесла за значителна част от вътрешната топлина на Луната, особено в началото на историята на Европа.
С течение на времето обаче променящите се напрежения, генерирани от приливните сили, упражнявани от елиптичната орбита на Луната около Юпитер, би трябвало да предизвикат непрекъснато огъване във вътрешността на Европа.
Това огъване от своя страна произвежда топлина – и тя трябва да бъде достатъчна за топене на скалата в магма, което води до вулканична активност, която може да продължи и днес, особено в по-високите географски ширини близо до полярните региони.
Тези симулации дават на учените признаци за тази дейност, която да търсят, когато сонди като Europa Clipper на НАСА и мисията JUpiter ICy, спътник на Европейската космическа агенция (JUICE) (които трябва да стартират съответно през 2024 г. и през 2025 година) стигнат близо и се срещнат с Европа.
Гравитационните аномалии могат да предполагат наличието на дълбока магматична активност, а аномалното присъствие на водород и метан в тънката атмосфера на Европа може да бъде резултат от химични реакции, протичащи в хидротермални отвори. Отлаганията на пресни океански материали на повърхността на Европа също могат да показват подземна активност.
„Перспективата за горещ, скалист интериор и вулкани на морското дъно на Европа увеличава шанса океанът на Европа да бъде обитаема среда“, заяви ученият от проекта на Europa Clipper, Робърт Папалардо от Лабораторията за реактивно задвижване на НАСА, който не участва в изследването.
„Може да успеем да тестваме това с планираните гравитационни и композиционни измервания в проекта Europa Clipper, което е вълнуваща перспектива.“
Ще трябва да изчакаме още няколко години, докато космическа сонда стигне до там.
