През 1969 г. гигантско земетресение край бреговете на Португалия образува цунами, което уби няколко десетки души. Около 200 години преди това още едно, по-голямо земетресение е ударило същия район, убивайки около 100 000 души и унищожавайки град Лисабон.
Две земетресения на едно и също място в продължение на няколко стотин години не са причина за тревога. Но онова, което зашеметява сеизмолозите при тези земетресения е, че те се случват в сравнително равни пластове на океана – далеч от всякакви разломи или пукнатини в земната кора, където тектонските плочи се плъзгат една над друга, освобождавайки енергия и причинявайки земетресения.
Няма категорични обяснения от какво са породени тези трусовете в привидно тиха област?
Една идея е, че тектоничната плоча се „бели“ и разделя на два слоя – горната повърхност се отлепва от дънния пласт – явление, което никога досега не е било наблюдавано, съобщи група учени през април на Общото събрание на Европейския съюз на науките за Земята, проведено във Виена.
Този „пилинг“ на тектонската плоча, може да създаде нова зона на субдукция, или област, в която една тектонична плоча се пъха под друга, според тази теория.
Според National Geographic „пилингът“ вероятно се задвижва от водно-поглъщащ слой в средата на тектоничната плоча. Този слой може да е преминал през геологичен процес, наречен серпентинизация. При него водата, която се просмуква през пукнатините, превръща слоя през който преминава в меки зелени минерали. Сега, този трансформиран слой може да причини достатъчно слабост в плочата, за да се отлепи от горния слой. Този „пилинг“ може да доведе до дълбоки фрактури, които предизвикват малка зона на субдукция, съобщава National Geographic.
Групата учени, докладвали за този процес, не е първата, която предлага подобна идея, но е първата, която предоставя някои конкретни данни за нея. Те са тествали хипотезата си с двуизмерни модели и предварителните им резултати показват, че подобен вид дейност е наистина възможна, макар и все още да не е доказана категорично.
