През 1971 година подводният изследовател и океанолог Жак Ив Кусто закотвя кораба си в средата на Рифа на фара (Lighthouse Reef), на около 40 мили от брега на Белиз, за да се гмурне на това загадъчно и привлекателно място, което ще се превърне в една от най-престижните световни дестинации за гмуркачи: „Голямата Синя дупка“.
Сега, около 47 години след известната експедиция на баща си, Фабиен Кусто се връща на мястото с най-новите и най-технологични средства за проучване, за да се опита по-задълбочено да открие тайните на най-голямата подводна дупка в света. Към него се присъединява и Ричард Брансън.
С диаметър около 300 метра и дълбочина 125 метра Синята дупка е най-голямото естествено образувание по рода си. Може лесно да се паркират два самолета Boeing 747 в пространството с ярко синя вода и да остане достатъчно свободно място.
Синята дупка е обявена за световно наследство на ЮНЕСКО. Макар мястото вече да е много известно, районът все още не е напълно проучен. И точно тук идват Кусто, Брансън и хората от Фондация „Акватика“.
По-късно тази година екипът планира да стартира експедицията Синята дупка Белиз 2018 („Blue Hole Belize 2018″) – мисия, която ще изследва пълната дълбочина на Синята дупка, използвайки пилотирани подводници.
„Не са нужни много средства, така че събираме тези експедиции в усилията си да постигнем много различни цели“, казва за изданието Engadget Харви Флеминг, основател на Акватика (Aquatica).
Експедицията ще включва множество гмуркания, както за събиране на научни проби от дълбините, така и за очертаване на интериорната структура на обекта, като се използва модерна технология SONAR.
„Голямата цел е сонарът да сканира и след това да отбележим Синята дупка на картите“, казва Флеминг.
„Друго, което ще се опитаме да направим е да установим състава и експозицията на различните нива в дупката. Консервацията на океана и опазването на природата са много необходими в нашето общество“, продължава той. „Като правим нещо като това, което правим, получаваме данни, които са много ценни и за хората в Белиз, но също и за голяма част от научната общност в света“.
Сонарното сканиране ще бъде само първата стъпка в процеса на събиране на данни от екипа, казва Ерика Бергман, която е главен пилот на Aquatica, за Engadget. По време на всяко гмуркане на подводниците, ще се записват редица фактори на околната среда, включително данни за качеството на водата, нейната степен на осветеност, нейната бактериална активност“, обяснява Бергман.
„Една от най-интересните характеристики, които наистина сме развълнувани да проучим, е наличието на кислород в Синята дупка“. Чухме, че в Синята дупка има аноксичен слой вода близо до дъното, намиращ се под природен слой сероводород. Този аноксичен слой вода е с недостатъчно количество разтворен кислород, което се дължи на това, че долните слоеве на водата не се смесват с горните. Това е наистина интересно, защото нещата не се разграждат в аноксични области, така че можем да намерим запазен живот“.
„Ние дори няма да се спуснем до самото дъно, защото теоретично то е пълно с утайките натрупани през последните 100 000 години“, казва Бергман. „Можем да се приближим наистина много близко до обектите там, без да ги докосваме или обезпокояваме по някакъв начин. Ние имаме натрупан много опит около корабокрушения, които сме изследвали.“
Данните, които екипът събира, ще бъдат архивирани на борда на корабите за подпомагане от повърхността и ще бъдат споделени с правителството на Белиз. „Повечето от нас искат да споделят данни, за да бъдат прозрачни относно това, което се случва, искаме данните да бъдат използвани извън науката и да имат начин да информират управлението за опазването на природната среда, да бъдат полезни“, казва д-р Кери Николс, асистент по биология в Държавния университет в Калифорния, Нордридж, която не е свързана с настоящата експедиция до Синята дупка.
В края на експедицията Кусто и Брансън планират да проведат интервю от дъното на Синята дупка, което ще се излъчва на живо по света, в опит да се засили обществения интерес към опазването на морската среда.
„В този момент знаем, че глобалното затопляне напредва с изключителни темпове и тези места са извънредно застрашени“, обяснява Никълс. „Данните са безценни, защото все повече връзката между хората и естествения свят се разпада. Една такава експедиция може да помогне тази връзка да се възстанови.
