От ядрена война до гигантския удар на астероиди или жестока пандемия, не е трудно да си представим начините, по които човешкият живот на Земята може внезапно да приключи. Но ако приемем, че има някои оцелели, колко хора ще са необходими, за да продължи съществуването на нашия вид?
Различните катастрофи биха създали различни условия за съдбата за оцеляване на човешките популации. Например, ядрена война може да предизвика ядрена зима, като оцелелите са изправени пред ледените температури и глобалния глад, да не говорим за излагането на радиация. Като оставим някои от тези условия настрана и се съсредоточим върху числеността на населението, минималният брой вероятно е много малък в сравнение с около 7,8 милиарда живи хора днес.
„С популации от няколко стотин вероятно човечеството може да оцелее в продължение на много векове. И много малки популации от този вид са оцелели в продължение на векове и може би хилядолетия“, казва Камерън Смит, професор в катедрата по антропология в Щатския университет в Портланд, Орегон.
Изследванията на Смит върху ранните човешки цивилизации и космическата колонизация му дават доста добра представа за възможностите за оцеляване след апокалипсис. Той очаква големите градове да са най-уязвими, ако глобалната цивилизация се разпадне, тъй като те внасят почти цялата си храна и са силно зависими от електричеството. Следователно оцелелите популации вероятно ще се разпространят, за да търсят ресурси.
По време на ранния неолитен период (започвайки, когато приключва последния ледников период, преди около 12 000 години), когато хората започват да се занимават със земеделие, има много малки села по света с население, вариращо от ниските стотици до около 1000 индивида, според Смит. „Това са доста независими популации, но предполагам, че те също са имали връзки, включително и брачни връзки, с други села. И в апокалиптичен сценарий, предполагам, че ще се случи същото.
Оцелялото население от само няколкостотин души ще се нуждае от начин за поддържане на растежа, каза Смит. Инбридингът или размножаването между тясно свързани индивиди е едно от основните предизвикателства пред малките популации. Последиците от инбридинга могат да бъдат демонстрирани с падането на испанската династия Хабсбург, управлявала Испания през 16 и 17 век. Династията поддържа редовно бракове само между членове на семейството до 1700 г., когато кръвната линия завършва с безплоден и деформиран крал Чарлз II.
Подобен сценарий може да се случи с намаляваща човешка популация с ограничени възможности за размножаване след апокалипсис, освен ако не разполагат с достатъчно генетично разнообразие, за да избегнат тясно свързани съюзи. Достатъчен брой индивиди в размножителна възраст от противоположния пол, известни като ефективен брой популация, също ще бъдат необходими за успешното кръстосване.
Хората биха могли потенциално да подготвят популациите да оцелеят при апокалипсис, ако видят, че идва. Сет Баум, съосновател и изпълнителен директор на Глобалния институт за катастрофален риск, безпартиен мозъчен тръст, разглежда риска от настъпване на глобални катастрофи. Той подкрепя предотвратяването на потенциални катастрофи, което в случай на ядрена война например означава осигуряване на адекватно добри отношения между страните с ядрени оръжия. Изследванията на Баум обаче, включват и перспективата за изграждане на убежища за защита на хората в случай на глобална катастрофа.
„Ако ще се случи катастрофа, ще искаме да имаме някои от тези предпазни мерки, така че поне част от населението да може да продължи, някаква мярка от човешката цивилизация да се запази“, каза Баум пред Live Science.
Важен фактор за всеки вид убежище е способността да се изолира група от хора от каквото и да е, което причинява вреда, според Баум. Например, някои островни държави, като Нова Зеландия и Австралия, на практика са се превърнали в мащабни убежища по време на пандемията на коронавируса, като в по-голямата си част държат вируса навън.
Една стъпка би била да има специално убежище за катастрофа някъде на Земята, каза Баум. Баум сравнява това хипотетично убежище с Глобалното хранилище за семена в Шпицберген, Норвегия, което поддържа архивите на световните семена в безопасност в планината. „И тогава, ако отидем още по-амбициозно от това, би било да имаме нещо [за хората], което не е на нашата планета“, каза Баум.
В хипотетичната ситуация, в която хората са успели да избягат до небесно тяло или планета, за да избегнат сценарий за апокалипсис, какъв е минималният брой хора, необходими за оцеляване в космоса?
Стартиращ екипаж от само 98 души би бил достатъчен за пътуване с продължителност 6300 години (пътуване с хипотетичен космически кораб със скорости, които са възможни при съвременните технологии) до Проксима Кентавър b, потенциално обитаема екзопланета, обикаляща около Проксима Кентавър, най-близката звезда до Слънцето, според проучване от 2018 г., публикувано в Journal of the British Interplanetary Society, водено от Фредерик Марин, астрофизик от Университета в Страсбург във Франция, който изучава космическата антропология.
Екипажът на Proxima Centauri b няма да се състои от произволна извадка от 98 човека, а по-скоро от 49 несвързани двойки за размножаване, готови да предадат своите гени. Популацията ще остане генетично разнообразна и здрава с течение на времето само при определени условия, така че например размножаването на екипажа ще трябва да бъде наблюдавано и ограничено. Освен това, по-голям стартов екипаж от 500 вероятно ще бъде по-безопасен избор, тъй като е по-вероятно да запазят генетичното си разнообразие с повече двойки, според последващо проучване на Марин и колеги, публикувано през февруари на сървъра за предпечат arXiv.org.
Смит препоръчва да не се използват абсолютно минимални числа в космическите начинания. „Моята аналогия е, че ако се качите на борда на самолет и летите до Ню Йорк, не искате пилотът да разполага с точно толкова гориво, колкото е необходимо за да стигне до пистата в Ню Йорк. Имате нужда от резерв в случай на проблеми.“