Първият известен междузвезден посетител на нашата Слънчева система, Оумуамуа не е нито комета, нито астероид, както се подозираше досега, и не прилича на пура.
Ново проучване казва, че мистериозният обект вероятно е остатък от подобен на Плутон свят и е оформен като бисквитка. Астрономите от щатския университет в Аризона съобщават, че странният обект от 45 метра, изглежда е съставен от замръзнал азот, точно като повърхността на Плутон и най-голямата луна на Нептун – Тритон.
Авторите на изследването, Алън Джаксън и Стивън Деш смятат, че някакво въздействие е отхвърлило парче от ледена, покрита с азот планета преди около 500 милиона години и е изпратило парчето от собствената си звездна система към нашата.
Счита се, че червеникавият остатък е частица от първоначалното покритие на далечна планета, а външните слоеве на обекта се изпаряват от космическата радиация, а отскоро и от Слънцето.
Спомняте си, че се нарича Оумуамуа (Oumuamua), хавайски за разузнавач, в чест на обсерваторията в Хавай, която го откри през 2017 г.
Видимо само като точка светлина на милиони километра, беше установено, че произхожда отвъд нашата Слънчева система, тъй като скоростта и пътят на Оумуамуа предполагат, че не е в орбита около Слънцето.
Единственият друг обект, за който е потвърдено, че се е отклонил от друга звездна система в нашата, е кометата 21 / Борисов, открита през 2019 година.
Но все пак, какво е Оумуамуа? Не се вписва в известни категории – изглеждаше като астероид, но се разнасяше като комета. За разлика от кометата обаче, нямаше видима опашка. Спекулациите се въртяха напред-назад между комета и астероид, и дори се предполагаше, че това може да е извънземен артефакт.
„Всички се интересуват от извънземни и беше неизбежно този първи обект извън Слънчевата система да накара хората да мислят за извънземни“, казва Деш в изявление. „Но в науката е важно да не правим бързи изводи.“
Използвайки блясъка, размера и формата си – и че е задвижван от избягали вещества, които не произвеждат видима опашка – Джаксън и Деш измислят компютърни модели, които им помагат да определят, че Оумуамуа най-вероятно е парче азотен лед, който постепенно ерозира като парче сапун, което се топи с употребата си.
Статии на учените бяха публикувани от Американския геофизичен съюз и бяха представени на Конференцията за лунни и планетарни науки, която обикновено се провежда в Хюстън, но тази година беше виртуална.
Не всички учени са съгласни с новото обяснение. Ави Льоб от Харвардския университет оспорва констатациите и застава на предположението си, че обектът изглежда по-скоро изкуствен, отколкото естествен – с други думи, нещо от извънземна цивилизация. Неотдавна публикуваната му книга „Извънземното: Първият знак за интелигентен живот отвъд Земята“ разглежда темата.
Като се има предвид, че Оумуамуа е за разлика от кометите и астероидите, нещо, което не е виждано досега – „не можем да го приемем като нещо естествено, като „ бизнес както обикновено “, както твърдят много учени“, пише Льоб. „Ако мислим за„ нещо, което не сме виждали преди “, трябва да оставим хипотезата за изкуствения произход на масата и да съберем повече доказателства за обекти от същия клас.“
Когато Оумуамуа беше най-близо до Земята, изглеждаше, че има ширина шест пъти по-голяма от дебелината си. Това са грубите пропорции на една бисквитка Oreo, отбеляза Деш.
Сега вече е отдалечен, извън орбитата на Уран, на повече от 4.8 милиарда километра, твърде малък, за да бъде видян дори от космическия телескоп Хъбъл. В резултат на това астрономите ще трябва да разчитат на първоначалните наблюдения и, надяваме се, да продължат да усъвършенстват своите анализи, каза Джаксън.
По времето, когато обектът ще започне да напуска нашата Слънчева система, около 2040 г., съотношението ширина / дебелина ще спадне до 10 към 1, според Деш.
„Така че може би Оумуамуа беше наистина като бисквитка, когато го видяхме, но скоро ще бъде буквално равен като палачинка“, казва Деш, защото продължава да се руши.
