Разпространението на хората извън Африка през Близкия изток може да е било подпомогнато от едно съвсем обикновено вещество: прах. По-конкретно, мътната утайка, известна като льос, изглежда е изиграла решаваща роля за превръщането на Южния Левант, на източния бряг на Средиземно море, в такъв плодороден и гостоприемен коридор от земя, през който нашите предци да пътуват.
Без този регион да се развива така, както се е развивал, за хората би било много по-трудно да стигнат от Африка до Евразия по този път, казват изследователите.
Има причина древните земи, простиращи се от Египет до Ирак, да бъдат посочени като Плодородния полумесец.
„Голямото количество груба тиня, отложена върху ландшафта, допринася за уникалното устойчиво земеделие в южния Левант, което помага за превръщането на Леванта в„ земя на мляко и мед “и люлка на цивилизации“, пишат изследователите в статията.
Новото изследване предлага няколко открития, които оспорват настоящите хипотези защо регионите около Средиземноморието се различават толкова много по отношение на типа на почвата: докато дебелата, плодородна почва обикновено се развива във влажен климат, а по-тънката – в по-сух, в тази част на света е обратното.
Някои експерти свеждат това до ерозия и човешка дейност, но новото проучване предполага, че роля играе друг фактор – разпространението на льос, който може да уплътни почвите в региони, където времето не преобръща почвата достатъчно бързо.
Обширен набор от проби, събрани от тези региони, показва, че места с тънки почви не са получили достатъчно льос, за да образуват богатите почви, необходими за земеделие, но места в югоизточното Средиземноморие – предимно от близката пустиня Негев и нейните огромни дюнни полета са ги получили.
Льосът е започнал да се натрупва по време на плейстоцена преди около 180 000 години, предполагат изследователите, произведен от разтопени ледници, и отлагащи утайки в днешния Негев. Този допълнителен източник на прах би бил от решаващо значение за производството на по-дебели почви в Леванта.
„Цялата планета е била много по-прашна“, казва Ривка Амит от Геоложката служба на Израел. „Тук ерозията е по-малко важна. Важното е дали получавате приток на груби фракции [прах]. [Без това] ще получавате тънки, непродуктивни почви.“
След оттеглянето на ледниците и техните атмосферни влияния, основната производствена линия на льоса е прекъсната и почвите около Средиземно море днес просто рециркулират льоса, който вече е там.
Връщайки се назад във времето, преди Хомо сапиенс да излезе извън Африка в значителен брой, районът Левант би бил много по-негостоприемен – както показват много тънките почви, открити от изследователите под финозърнестата льосова утайка в техните проби.
„Пейзажът е бил тотално различен, така че не съм сигурен, че хората биха [избрали] този район, в който да живеят, защото това е била сурова среда и [почти] оголен пейзаж, без много почва“, казва Амит.
