Засега животът процъфтява на нашата богата на кислород планета, но Земята не винаги е била такава – и учените прогнозират, че в бъдеще атмосферата ще се върне към състоянието в което е била – богата на метан и с ниско съдържание на кислород.
Това вероятно няма да се случи още около милиард години. Но когато промяната дойде, това ще се случи доста бързо, предполага ново проучване.
Тази промяна ще върне планетата в нещо като състоянието, в което е била преди това, което е известно като Голямото окислително събитие (GOE) преди около 2,4 милиарда години.
Нещо повече, изследователите зад новото изследване казват, че атмосферният кислород е малко вероятно да бъде постоянна характеристика на обитаемите светове като цяло, което има последици за усилията ни да открием признаци на живот по-далеч във Вселената.
„Моделът предвижда, че дезоксигенирането на атмосферата, като атмосферният O2 пада рязко до нива, напомнящи на архейската Земя, най-вероятно ще бъде задействано преди началото на влажните парникови условия в климатичната система на Земята и преди голямата загуба на повърхностни води от атмосферата „, пишат изследователите в публикуваната им статия.
В този момент това ще бъде краят на пътя за хората и повечето други форми на живот, които разчитат на кислорода, за да живеят, така че нека се надяваме човечеството да излезе от планетата в някакъв момент през следващите милиони години.
За да стигнат до заключенията си, изследователите провеждат подробни модели на земната биосфера, като вземат предвид промените в яркостта на Слънцето и съответния спад в нивата на въглероден диоксид, тъй като газът се разгражда чрез увеличаване на нивата на топлина. По-малко въглероден диоксид означава по-малко организми за фотосинтезиране като растения, което би довело до по-малко кислород.
По-рано учените прогнозираха, че увеличената радиация от Слънцето ще изтрие океанските води от лицето на нашата планета в рамките на около 2 милиарда години, но новият модел – базиран на средно малко под 400 000 симулации – казва, че намаляването на кислорода ще убие първо живота.
„Спадът на кислород е много, много екстремен“, казва за New Scientist ученият Крис Райнхард от Технологичния институт в Джорджия. „Говорим за милион пъти по-малко кислород, отколкото има днес.“
Това, което прави изследването особено актуално за днешния ден, е нашето търсене на обитаеми планети извън Слънчевата система. Все по-мощни телескопи влизат в действие и учените искат да могат да знаят какво трябва да търсят в мащабите от данни, които тези инструменти събират.
Възможно е да се наложи да търсим други биоподписи освен кислорода, за да имаме най-голям шанс да забележим живот, казват изследователите. Тяхното проучване е част от проекта на NASA – NExSS (Nexus for Exoplanet System Science), който изследва обитаемостта на планети, различни от нашата.
Според изчисленията, проведени от Райнхард и учения за околната среда Казуми Озаки от университета Тохо в Япония, богатата на кислород обитаема история на Земята може да продължи само 20-30 процента от живота на планетата като цяло, а микробният живот ще продължи да съществува дълго след като нас ни няма.
„Атмосферата след голямото дезоксигениране се характеризира с повишен метан, ниски нива на CO2 и липса на озонов слой“, казва Озаки. „Земната система вероятно ще бъде свят на анаеробни форми на живот.“
